Нещо повече, Белият дом насърчи Турция, като каза, че тя "има право да се защити" срещу атаки от ПКК. И така, с новите удари на Турция по предполагаеми бази на кюрдските екстремисти от ПКК, както и срещу джихадистите от ИД, става ясно, че на крехкото примирие с кюрдите е сложен край. Нека да припомним, че ПКК, заедно със сирийската си посестрима - т.нар. Сили за защита на народа (ИПГ), са групировката, която се бори най-ефикасно срещу ИД на терена.
Колкото и САЩ да твърдят, че съвпадението на две неща - споразумението с Турция да използват нейната ключова ВВС база в Инджирлик за удари срещу "Ислямска държава" (ИД), и турските въздушни удари срещу позиции на Кюрдската работническа партия (ПКК) - е случайно, ясно е, че Анкара не би предприела такива удари без мълчаливо съгласие от Вашингтон, пише в коментар британският в. "Индипендънт".
Турция обаче се тревожи повече от кюрдските териториални придобивки, отколкото от ИД, добавя вестникът и припомня обвиненията срещу Анкара, че тя мълчаливо подкрепя ИД, или най-малкото си затваря очите пред действията й. Ефективността на кюрдските сили срещу ИД е в рязък контраст с предвожданите от САЩ въздушни удари както в Ирак, така и в Сирия, които имат твърде слаб успех в борбата срещу ИД. Тази ситуация едва ли ще се промени дори и с използването на турската база (в Инджирлик), която е много по-близо до атакуваните мишени на ИД.
Това е така, защото, както многократно е посочвано, въздушните удари са безсмислени без сухопътни сили и без политически решения, уреждащи нещата на терена. Западът, продължава авторът на "Индипендънт", има твърде печална слава в Близкия изток напоследък, че бомбардира, без да мисли за следващия ден. Така и Ирак, и Либия, бяха докарани в състояние на хаос след уж "хуманитарни атаки", простете, интервенции. Но това не ни накара да спрем със същата убийствена политика, макар че очакваме различни резултати. Предвожданите от САЩ (и подкрепяни от Великобритания) коалиции продължават да правят същото, като при това се отмятат от подкрепата си за кюрдите или за други групировки на терена. А това е същата морална несъстоятелност, която екстремистите използват, за да стимулират своите кампании за вербуване (на нови бойци и последователи), подчертава лондонският вестник. В същото време Западът продължава безплодното търсене на "умерени" сили терена, на които да заложи, и се опитва да "пригоди" за тази цел насилнически ислямистки групировки в Сирия, които обаче сменят облика си само на думи. Такива са ту "Джабхат ан Нусра", ту "Ахрар аш Шам".
Техни лидери дори получават възможности да уверяват от страниците на влиятелни американски вестници, че са "умерени сунитски ислямски групи" с широка подкрепа в Сирия и несправедливо са дамгосвани като "насилнически" от американската администрация, отбелязва "Индипендънт". Не е трудно да се разбере защо такива групировки се опитват да търсят реабилитация, като настояват, че нямат нищо общо с Ал Кайда, че не биха сторили зло на малцинствата и че имат повече влияние, отколкото е вярно. Неотдавнашната история на действията на Запада в Близкия изток е низ от подбор на неправилни партньори и създаването чрез тях на марионетни режими, които след това тръгват по пътя на катастрофални политики на верски сблъсъци. Най-близкият пример е подкрепата за бившия иракски премиер Нури ал Малики, буквално разделил страната. Не е случайно, че сирийските "израстъци" на Ал Кайда си въобразяват, че като вдигат шум в правилна посока, натискат верния бутон и западните страни могат да се окажат достатъчно глупави да видят в тях легитимни опозиционни сили, пише "Индипендънт".
Турция, продължава вестникът, заедно с някои съюзнически страни в Залива, вече изрази предпочитание към "Джабхат ан Нусра" или "Ахрар аш Шам", които доскоро действаха на терена заедно с ИД. Както се наблюдава от известно време насам и в Сирия, и в Ирак, различни страни подкрепят различни местни играчи според собствените си стратегически виждания, но никои от тези играчи нямат нищо общо с хората, които гинат и бягат от тази война. Интервенционистите настояват, че ние трябва "да направим нещо", за да помогнем. Но едно от нещата, с които най-много можем да помогнем, е единственото нещо, което ние упорито избягваме - да приемем бежанци. До момента Великобритания е приела по-малко от 200 сирийски бежанци от общо 4 милиона, заключава "Индипендънт".
