Грандиозни мащаби на полицейско насилие. Това е равносметката на Българският хелзинкски комитет (БХК) на базата на данни от изследване за полицейското насилие. То е проведено в 29 места за лишаване от свобода. Анкетирани са 1691 затворници, съобщават от комитета.
Като изключително тревожна тенденция се посочва, че рискът от малтретиране при непълнолетни лица, задържани от полицията, както при задържането, така и по време на последващия разпит вътре в полицейското управление, е значително по-висок в сравнение с този при възрастните.
Общо 27,6% от всички интервюирани лишени от свобода са били жертва на физическо насилие. То е било упражнено или при арестуване, или при отвеждането им в полицейско управление, или и в двата случая, става ясно от данните на изследването.
Оказва се, че още по-висок е делът на жертвите на насилие сред лишените от свобода, в сравнение с тези, които са били арестувани - 32,8%. 21,8% от респондентите (354 души), които са отвеждани в полицейско управление (1621 души), са били жертва на физическо насилие по време на разпит с цел изтръгване на показания.
Жертви на физическо насилие в момента на залавянето им са станали 15,5% (220 души) от интервюираните, които са били арестувани (1419 души), са жертви на физическо насилие в момента на залавянето им.
От БХК отбелязват, че в повечето от случаите при арест и в полицейското управление насилените са били с белезници. В част от случаите дори белезниците са използвани и като средство за малтретиране.
Изследването е установило, че не е регистриран нито един случай, в който полицай да е направил опит да спре насилие над задържани от страна на колеги.
От Хелзинкския комитет поясняват, че в полицейското управление е абсолютно недопустимо да се употребява сила. Това е грубо нарушение на Закона за МВР и Наказателния кодекс. За разлика в някои случаи по време на задържане законът допуска употребата на сила.
В съобщението до медиите се подчертава, че в голяма част от случаите може да се каже, че задържаните са подложени на изтезание.
Едва след като пострадалите са откарани в лечебно заведение, последвала реакция сред медицинските лица. Тя се изразява във възмущение, възпрепятствани или реагиране на такова насилие. В повечето случаи обаче инцидентите не биват регистрирани в официален документ.
Близо 34% или общо 568 от анкетираните затворници споделят, че достъпът им до адвокатска помощ по време на досъдебното производство е бил неадекватен, става ясно още от изследването на БХК.
Чрез изследването се разкрива ключовата роля на адвоката в предотвратяване на насилието над задържаните в полицейското управление.
С 13,3 процентни пункта е по-нисък дела на жертвите на насилие вътре в полицейските управления, които са имали адвокат, в сравнение с тези, които не са имали. При случаите на насилие над задържани в следствения арест се наблюдава подобна ситуация.
За полицейско насилие при арестуването им свидетелстват най-често чуждите граждани - 27,3 %. От БХК коментират, че прави впечатление високият дял (80%) на чуждестранните граждани, които са били задържани през цялото време на досъдебното производство в сравнение с останалите респонденти: етнически турци - 53,6%, българи - 53,3%, и цигани - 49,8%.
При задържане вътре в полицейското управление циганите са тези, които най-често стават жертва на физическо насилие. Процентът им е 27,2. Отбелязва се, че разликата с останалите етнически групи е значителна - българи - 16,6%, етнически турци - 15,5% и чужденци - 14.7%.
