На 31 юли си отиде големият поет Евстати Бурнаски.Член на СБП и на ЮМЕМ (Международния съюз на писателите медици), заслужил деятел на културата. Носител на много ордени, между които „Кирил и Методий” първа степен, „Владимир Маяковски” и на много литературни награди, почетен гражданин на Силистра, Казанлък, Брезник.
Евстати Бурнаски е роден в село Муртинци, община Брезник, Пернишка област. Завършва ветеринарна медицина в Софийския университет.Активен участник в съпротивата, арестуван през юли 1944 г. Служи като офицер в армията, стига до звание полковник, после работи като редактор и завеждащ редакция „Поезия” във Военно издателство; като началник на Групата военни писатели към Министерството на отбраната. Автор е на повече от 30 стихосбирки, между които: „Песни по пътя. Войнишки стихове”,“Динковият взвод” (поема за деца), „Обич”, “Легенда за България”, „Вик на тишината”,„Любовта на лейтенанта“, „Стихове за Доли”, „Подземният вятър” (роман в стихове), „Личности и коне” (автобиографична повест), „Билет за надежда”, „Вечерни теменуги”, „Окована нежност”, „До следващия ден”, „Рецитал пред ангели” (сонетини), „Свята блудница”, „Свирепо пълнолуние” (сонетини), „Чудовището и малката изкусителка” (роман), „Шепот на трева”,„Подземният вятър”, „Майка майчице“и др.
Не преминах живота си гратис.
До петаче за всичко платих.
Но съдбата покана ми прати
за раздяла с любимия стих...
…………………………………
Вас, приятели мои, ви моля,
запомнете ме, все пак, с добро!
Уважете заветната воля
на едно уморено перо!
„Животът ни е дар. Не е обида
Сънувах ли го? Или го живях?
Все някой ден и аз ще си отида.
Българийо, за тебе ме е страх...”
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!
