Вчера (30 юли 2015 г.) парламентът се изгаври с гражданите на България. След тайни договорки и с гласуване 43-то Народно събрание „избра” за национален омбудсман депутата от БСП Мая Манолова.тайно(!)
Омбудсманът е един от модерните институти, които са пряко свързани със защитата на правата на гражданите и би следвало изборът да се опре върху надпартийна, високо морална личност с безспорна и доказана репутация.
Вместо това с вчерашния избор парламентът показа, че изобщо не се интересува за гражданските очаквания и обществени интереси, а може да договаря под масата и да спазарява всякакви постове (срещу съответна подкрепа, разбира се) в името на същите онези задкулисни договорки, с каквито стартира предишният парламент (изборът на Пеевски за председател на ДАНС).
Следващото КОЙ#избра омбудсмана
С решението на Народното събрание изборът да е с таен вот (какво толкова тайно има в този избор, ако не договарянето на самия пост) депутатите, в това число и на управляващата коалиция, и на опозицията, заложиха следващото КОЙ#избра омбудсмана?
Защото в създалата се ситуация обществото на практика беше умишлено поставено в положение да не знае в действителност кой е избрал националния омбудсман – кои парламентарни групи стоят точно зад онези анонимни 129 депутати, подкрепили кандидатурата на Манолова?
Колкото и след избора ѝ от ГЕРБ да отричат, че не са я подкрепили (твърдение на Цветан Цветанов) и отделните гласове срещу депутата от БСП като този на Менда Стоянова (ГЕРБ) още преди самия таен вот, партията на Борисов допусна тежка грешка, подценявайки обществената нетърпимост към явното спазаряване на постове, в случая поста на обществения защитник.
Рано или късно този таен вот ще изиграе лоша шега и ГЕРБ ще понесе негативи от него.
Реформаторският блок също е с губеща позиция от разигралия се парламентарен пазарлък, защото като част от управляващите неговите депутати не се оказаха достатъчно принципни да отстояват още от самото начало провеждането на един явен избор в категоричен обществен интерес.
Дори не беше предложена публична дискусия, в която ГЕРБ да бъдат убедени във важността за гражданското общество на значението за този избор. След абсурдния вот се оставя с впечатлението, че този избор не е зависил от Реформаторския блок.
Един от глашатаите на Костинбродската афера: Това ли е личността с високи морални качества?
Подигравката, която парламентът си позволи с гражданите, е че избра точно човек като Мая Манолова, която е пълна противоположност на онази надпартийна фигура и високо морална личност с безспорна репутация, каквато би трябвало да заеме този пост.
Манолова е член на БСП и депутат от левицата, човек, която трудно след глашатайството ѝ при Костинбродската афера, може да бъде определена като човек с морал. Та тя дори не намери сили дни преди избора за омбудсман при срещата ѝ с депутатите от ГЕРБ да се извини, както те поискаха, за компромата в деня за размисъл, в която тя толкова дейно участва.
А условието за висок морал е условие за избора на обществения защитник, предвидено в самия Закон за омбудсмана:
„За омбудсман се избира български гражданин с висше образование, който притежава високи морални качества и отговаря на условията за избор на народен представител”.
Само преди два месеца Манолова продължаваше да твърди, че „ако от ГЕРБ бяха пуснали в употреба 480-те хиляди бюлетини от печатницата „Мултипринт” в Костинброд, те щяха да спечелят допълнителни 20-30 депутатски места и това щеше да бъде грандиозна манипулация”.
В каква ирония бяха поставени народните избраници на ГЕРБ, които преди вота обявиха, че ще гласуват за омбудсман по съвест, а всъщност позволиха за обществен защитник да бъде избран човек, който обясняваше до неотдавна събитията с думите, че „цената на тока свали правителството на Бойко Борисов, а правителството на Пламен Орешарски свали цената на тока два пъти”.
Или това: „Българските граждани се интересуват от подобряване на начина на живот и кабинетът Орешарски им предлага точно такива решения на проблемите”.
Няма да цитирам коментарите от това време на Бойко Борисов по адрес на Мая Манолова, но допускането на избирането ѝ за омбудсман горе-долу повтаря ситуацията с председателя на ДАНС Владимир Писанчев и главния секретар на МВР Светлозар Лазаров. Подложени на безпощадна критика от лидера на ГЕРБ, когато той беше в опозиция и отказът му да ги уволни, след като отново стана премиер до момента на неочакваната оставката на министъра на вътрешните работи Веселин Вучков през март 2015 г. в знак на несъгласието със запазването на постовете на двамата.
Още по-малко Манолова може да бъде припозната като личност с безспорна репутация, защото само преди две години тя се беше превъплатила в ролята на един от най-активните поддръжници на кабинета Орешарски, а конфронтирането ѝ с протестиращите тогава граждани е без всякакво съмнение.
Същата тази Манолова през лятото на 2013 г. по времето на най-големите протести срещу политическото задкулисие, спазарило кабинета Орешарски, твърдеше по адрес на протестиращите граждани:
„Вече едва ли има човек в България, който да не е наясно, че една огромна част от протестите в София се плащат. Бих казала, че това е една нова форма на временна заетост. И доста хора успяха да си покрият разходите през летния сезон, някои да отидат на море, благодарение на финансирането по време на протестите.”
Как с избора точно на такъв човек като Мая Манолова, тя от утре ще изпълнява вменените ѝ от закона задължения:
„Омбудсманът се застъпва с предвидените в закона средства, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги.
В своята дейност омбудсманът е независим и се подчинява само на Конституцията, законите и ратифицираните международни договори, по които Република България е страна, като се ръководи от личната си съвест и морал.”
Отхвърленият опонент – безспорна кандидатура
Изборът на Манолова за омбудсман, направен от 43-то Народно събрание, е абсурден и още по-неприемлив за нормално мислещите и все още ненапуснали България хора, защото срещу нея стоеше кандидатурата на Константин Пенчев, досегашен обществен защитник.
Личност с открито и прозрачно управление, доказал се безспорен професионалист като председател на Върховния административен съд, далеч от партийни интриги, с висок морал. И не на последно място човек, показал с действията си през годините, че е категоричен противник на корупцията, която все по-дълбоко разяжда политическата, съдебната и всички останали сфери в България.
Как така се получава, че една такава независима и почтена кандидатура се оказва губеща и пренебрегната от парламента, когато той предпочете тайния избор на такава компрометирана пред обществото фигура като Манолова? Дори в политиката не всичко е въпрос на сделка. И това, дори късно, играчите в нея го разбират, дори и управляващите България.
КОЙ печели от такъв избор
Отговорът на този въпрос се крие в предателството на обществените интереси от избраните от същото това общество политически партии в парламента, които предизборно обещават, че ще предложат прозрачни политики и ще следват европейските ценности, а след това бързо ги забравят.
От направения избор печели същият този мафиотско-олигархичен модел, който от години реално управлява България. Не трябва да се забравя, че националният омбудсман има една правомощие, което удобно може да се използва в даден момент и това е правото той да сезира Конституционния съд.
Така след направения избор креатурите на задкулисието от Държавна сигурност вече няма да им се налага да чукат на вратата на обществения защитник, както им се случваше да правят при предишните омбудсмани Гиньо Ганев и Константин Пенчев, а направо да влязат и да поискат, например, Мая Манолова да им „защити” правата като „жертви” на отварянето на досиетата и да атакува закона за разкриването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби. Не се учудвайте, ако това се случи в близко бъдеще.
Всъщност с предварително договорения избор на Мая Манолова и загърбването на кандидатура като тази на Константин Пенчев парламентът сам си плю в лицето като институция, която трябва да утвърждава обществените интереси. За пореден път той показа, че предизборните ангажименти за прозрачно и открито управление в обществен интерес са само празни думи, а задкулисието изобщо не е минало, само е сменило формата си и участниците.
Христо Христов
