2009-а вече властва с обилнен сняг, непочистени пътища, повишение на парното, криза и пр. На свой ред споменът за новогодишните тв програми не ни пощади и ни остави махмурлук от нискокачествените продукции.
Приятното изключение се казва Филип Аврамов. Актьорът водеше новогодишната програма по Нова телевизия. Свободно поведение, чувство за хумор и бързи рефлекси - с тях той успя да навърже иначе скучноватите изяви на известни артисти, вкарани под претенциозната шапка „Царете на комедията". Заглавието е истинска злоупотреба с жанра. У нас като че ли има някаква закономерност с много помпозни изрази да се кръщават посредствени продукти. Шегата на Аврамов, че програмата е „тъпа" бе на място, а на моменти звучеше като извинение към зрителите. Дори участието на Любиша Самарджич не спаси положението, защото нямаше как това да стане в семплия сценарий. И ако продукцията като цяло все пак можеше да се преглътне заради водещия и няколко хитри лафа в скечовете, то идеята водещи и журналисти да ни веселят с артистични изяви бе направо „удар под пояса" за средноинтелигентния зрител. Претенциозно, неадекватно и досадно. Време е телевизиите да схванат, че кадрите им са едни обикновени служители, на които значката „звезда" стои като на свинче звънче. Време е самите „звезди" също да осъзнаят това, ако могат...
„Комиците" от бТВ предложиха поредната порция скука, но с порция новогодишни шеги и герои вероятно срещу по-високи хонорари. Да си ги харчат със здраве, но не ги заслужиха с нищо. Хихикането на няколко набедени за „ВИП персони", бучнати на първа линия, няма нищо общо с непринудения смях, предизвикан от добър хумор. Липсата на добри текстове е патологична, а срещу това и актьорският талант е безсилен. Неотдавна чух следния виц. Попитали осъден на смърт: електрически стол или инжекция? „Комиците" - бързо и сигурно, - отговорил той. Сори. Колкото до „Аламинут" - доста хора знаят и по-смешни вицове и ги разказват по-интересно. Подозрителна е упоритостта, с която от бТВ продължават да ни облъчват с плоските шеги на предаването.
БНТ „изненада" с „Шоуто на канала" и предаване „на живо" от площад „Княз Александър". Тончо Токмакчиев и компания направиха точно толкова, колкото и колегите им от другите национални телевизии, т.е. - нищо, но пък с претенции за значимост. Не бяха много и тези, които уважиха представлението на открито в центъра на София. Случайно или не, вместо новогодишен плакат, камерите ни показаха транспарант с надпис „На борба с корупцията". Сред публиката обаче липсваха политици, които да се възмутят. Вероятно заради кризата бе осветена само сцената, а площадът тънеше в мрак. В интерес на истината повечето от поканените артисти за шоуто се постараха да бъдат на ниво. Открои се Миро, който напоследък очевидно е в творчески подем. Рекламираното седмици преди Нова година участие на Ибряма и неговия оркестър обаче бе разочароващо. Импровизациите и ориенталските ритми дойдоха в повече на непрофесионалния зрител и слушател. Фактът, че от кларинета на големия музикант се виждали ледени висулки, както съобщават някои медии, може би е любопитен, но нищо повече. Хората на площада искаха да играят хора и ръченици, но липсваше адекватна музикална подкрепа.
Далеч по-приятен за ушите и очите бе автентичния фолклор, предложен от СКАТ. В България има немалко оркестри и певци, които могат да сгреят сърцата и душите на мало и голямо. Продуцентите трябва само да се огледат.
Останалите телевизии по традиция излъчваха американски коледни филмчета и стари концерти, защото е най-лесно и най-евтино.
Зовът да бъдем по-добри и да пращаме есемеси за благотворителнност, беляза и тазгодишните тв програми. Все по-ясно става, че за някои оказването на помощ и идеята за състрадателност е опит за спечелване на индулгенция и популистки пиар. Каквото и шоу да подхванеха големите телевизии, не пропускаха да ни натякват, че тече президентската инициатива „Българската Коледа" или някакви техни начинания с подобна цел. Крайна време е да проумеем, че най-ценното на благотворителността е дискретността и анонимността. Както и, че благодарността е бреме, когато ти я припомнят постоянно. Хората в нужда са признателни за оказаната помощ и няма да забравят добрия жест. Но да ги караш да се чувстват постоянно задължени на някого е нецивилизовано. Ако те имаха финансови възможности, каквито имат повечето хора в белите държави, и ако държавата си беше на мястото, нямаше да бъдат принуждавани да търсят подкрепа чрез медиите, а щяха да се борят с нещастието сами. Нека уважаваме тяхното достойнство!
Това ни предложиха телевизиите по празниците.малко и кофти, но от сърце.
Маргарита Павлова, обикновен зрител
