Двамата министри „подписаха” оставките си на 3 юни в края на извънредния конгрес на НДСВ и не се възползваха от отпуснатото им от царя време да дадат заден ход. Военният министър Близнаков е на кантар, Грънчарова ще отърве кожата.
Елизабет Дафинова
Очевидно Вълчев добре съзнава, че след всичко сторено, в края на третия извънреден конгрес на НДСВ и след него, след неовладените си и непремерени приказки, е пътник от правителството. Друг въпрос е, че тайно в себе си той сякаш го желае. Защото в сферата на образованието и науката тепърва ситуацията ще се нажежава. Предстоят учителски протести и стачки, търсене на пари за заплати, кандидат-гимназиални и кандидат-студентски кампании … И всички негативи ще се стоварят върху просветния министър, който и да е той. А Даниел Вълчев би искал да се измъкне навреме от тази сложна ситуация. Докато се вихреха баталиите в царската група, депутати шушукаха в парламентарните кулоари, че Вълчев неофициално е сондирал мнение дали не може да катапултира евентуално в овакантеното от Георги Петканов кресло на правосъден министър, да подхване и съдебната реформа и да завещае на наследника си всички негативи от образователните катаклизми. В този смисъл, би могло да се преположи, че той се разбунтува срещу царя умишлено, за да го ядоса и да постигне това, към което всъщност се стреми. От друга страна, Симеон ще му спретне адски коварен номер, ако не го пипне с пръст и го остави да довърши мандата си като министър на образованието. Всъщност, това ще бъде истинското отмъщение на величеството – Вълчев ще трябва да понесе всичките негативи от реформите и нововъведенията си в образователната сфера. Това ще му бъде допълнителен „бонус” към изгубеното царско доверие, което води едсинствено към адвокатската и преподавателската дейност, но извън политиката. Всъщност, тя няма и да му трябва, след като властовите позиции на юридическото лоби бъдат отнети и то вече няма да може да реди листи и да кадрува на централно и местно ниво. Ако се съди от заявките на Симеон Сакскобургготски за радикални промени в парламентарната група (нека да припомним, че той даде възможност именно на Панайотов и Вълчев да редят листите за депутати, затова сега реакциите на депутатите са предимно в тяхна полза), то трябва да предположим, че преподавателска и адвокатска дейност очакват и Пламен Панайотов. А защо не и Огнян Герджиков – освен ако царят не реши да му даде още един шанс! Адвокатската кантора може да „призове” и Николай Свинаров, Владо Дончев и Минчо Спасов. А студентската аудитория – сегашната шефка на жълтата група Анелия Мингова. Към учителската професия може да се завърне и Татяна Калканова. Само с бизнес, неподплатен с политически протекции, вероятно ще се занимават Борислав Великов, Мариана Костадинова, Лидия Шулева и Ваня Цветкова.
Що се отнася до военния министър Веселин Близнаков – той се постара максимално да се дистанцира от скандала и освен това е достатъчно поврътлив, за да заеме бързо подходящата поза (позиция), така че да запази мястото си в кабинета. Но понеже и той, както всички останали, не знае какво се върти в царската глава, е много предпазлив и уклончив в изказванията си – те биха могли да се тълкуват и в едната, и в другата посока, в зависимост от развитието на ситуацията.
Гергана Грънчарова, която в началото на размириците взе страната на юридическото лоби, ще запази поста си, са убедени от антуража на Симеон, тъй като е министър само от няколко месеца. С други думи, ще й бъде даден шанс да се върне в правия път.