Осъденият на първа инстанция бивш шеф на разузнаването ген. Кирчо Киров обяви, че целият процес срещу него е политически. Това свое твърдение той повтаря от началото на сагата с обвинението. Когато обаче получи 10 години затвор, стана съвсем словоохотлив. Аргументът му е, че естеството на работата в разузнаването не му дава право да разкрие за какво са отишли 5-те милиона, с които се смята, че е злоупотребил.
Последното търдение е опит да изгради героично-мистериозен ореол около себе си. Нелоша защитна теза. Още повече, че Муамар Кадафи е мъртъв, а синът му Сейф ал Ислам получи смъртна присъда неотдавна и няма как да се провери дали е имало откуп или не. Пък и кой признава такива неща. Тезата обаче има слабо място - има сто начина тези пари да се дадат без никакви следи. Това го знае всеки политик във властта. Едва ли би се разчитало на счетоводителки от разузнаването.
Ген. Кирчо Киров със сигурност притежава анализаторски умения. Затова е много странно как само за ден-два промени диаметрално своите съждения, че е ударен по политически причини. Първо каза, че е поръчан лично от Цветан Цветанов, бивш вице-премиер и вътрешен министър. След това хвърли втора "бомба": бил на мушката заради решението на Георги Първанов да атакува мястото на Сергей Станишев като лидер на БСП. Допълни, че и сегашното ръководство на Националната разузнавателна служба е съпричастно към проблемите му. Някак между другото призна, че е имал намерение да се включи в политиката, след като напуснал разузнаването.
Интересно, че ген. Киров стана много словоохотлив по въпросите за "политическите" причини на неговия кошмар, но на всеки опит да се повдигне завесата около действията му - се позовава на тайната. Докато не назове изгодата, която имат враговете му от неговото осъждане, интервютата ще си останат просто медийно шумолене. Досега чуваме общи приказки.
Киров хвърля обвинения и в ляво и в дясно, а своят патрон Първанов пази като рохко яйце. Очевидно връзката му с Първанов е доста силна. Или зависимостта. Да не би тя да води още от времето, когато Първанов е бил агент Гоце в Първо главно управление на ДС? Киров ще каже, че и това е тайна или, че е нелепо да се връщаме толкова назад. Съмненията обаче остават. Още повече, че Киров заема шефския пост в НРС именно по настояване на Първанов. Мнозина говорят за договорка на Първанов със Симеон Сакскобурготски, но едва ли ще узнаем подробности някога. Най-малкото, защото в сделката може да има нелицеприятни детайли.
Ген. Киров не обелва и дума за мистериозното самоубийство на Божидар Бойчев през 2006 г. Като ръководител на службата той скри трагичния инцидент и смъртта на началника на отдел "Архив" бе разкрита от журналисти от българската редакция на британската ББС. Това бе периодът, когато се обсъждаше законопроект за разкриване на досиетата на бившата ДС и по точно на тези от Първо главно, които няколко години бяха обект на скандали. Известно е също, че около 30-40 страници от досието на президента Георги първанов-Гоце са изчезнали или унищожени. Това са страниците, които касаят неговото прехвърляне като агент към Шесто управление. За временно ползване или за нещо друго - не е ясно. Какво общо има всичко това с обвиненията? Ами точно това е въпросът.
В тайна се пазят действията на разузнаването по случая с нашите медици в Либия. Някои от тях може да са били полезни, но със сигурност има и доста неадекватни и дори вредни. Фактът, че други служби, като полските например, успяха да изведат своите сънародници в навечерието на злокобните обвинения на либийските власти, говори лошо за централата в София.
Първанов отново е в политиката и дори в управлението. АБВ вече се очерта като третия играч от необявената, но очевидна управленска схема ГЕРБ-ДПС. Първанов обаче не се застъпва за своя човек Киров. Може би е зает с отбиване на атаките по отношение на бизнеса на сина му, придобил при странни обстоятелства 5-звезден хотел в Кюстендил. А може Киров вече да не е толкова важен за Първанов. Това често се случва на хора, които очакват защита от политическите си покровители.
У нас е традиция зад съдебни процеси да се търсят политически сенки. В някои случаи има основание за това. Но не са за пренебрегване и доказателствата на военната прокуратура. Тя не е популярна с активността си и големите процеси. Досега не е повдигнала нито едно обвинение на министър или висш военен за тоталното разграбване и унищожаване на българската армия, но в този случай може и да е права. На първо четене изглежда точно така. Предстоят решения на Апелативния и Върховния съд. Всичко може да се случи. И на това сме свикнали. Докато траят мъките по процедурите на следващите инстанции на ген. Киров може да се наложи да преговаря за съдбата си. В тези преговори ще му трябва да разкрие тайни, често удобни за шантаж и мръсни сделки. Политиката е лайняна територия. Няма гаранция, че тези тайни няма да се окажат в сейфа на неподходящи хора. И това е традиция.
Ген. Киров обаче има и един голям шанс. Ако зареже омертата, дадена на кумири и партийни величия и помисли повече за държавата и истината - там е спасението му. Каквото й да му обещават тези хора, той винаги ще остане под техен контрол и част от нечистоплътни договорки. Също и зависим до края на живота си.
Генералът със сигурност е чувал фразата на Чехов: Ако в първо действие на сцената виси пушка, то тя непременно ще гръмне в четвърто. Идиомът "пушката на Чехов" може да се отнася и до онази ловна карабина, която ген. Киров бе купил с пари на разузнаването и подарил на Първанов. Този разход съдът дали призна?...
Димитър Попкутуев
