Най-после след 16 месеца бавене ЕК е задвижила преписката относно жалба на Гражданско движение „Д.Н.Е.С“ по отношение на чл. 417 от ГПК. Жалбата е изпратената на 27.1.2014 г. и е подписана от адвокат Десислава Филипова и Анжелика Цокова (Председател на Гражданско движение Д.Н.Е.С. ). Eдва на 28.7. 2015 г. адвокат Филипова получава дългоочаквания отговор от Европейската комисия( Дирекция „Общо право и потребители“).
Неприятно, но е факт, че не друг, а самата Комисия не спазва установените добри практики, отбелязва в блога си проф. Кръстьо Петков.
Според неписаните правила тя е била е длъжна да реагира не по-късно от 12 месеца от датата на регистрацията, но не го прави. Разбира се, както се полага на възпитани хора, г-жа Вероника Манфреди, шеф на отдела, занимаващ се с подобни казуси, се извинява за просрочието. Благодарни сме и на този жест, рядко срещан по нашите земи.
Второ, брюкселските експерти прилежно уведомяват адресата на каква фаза се намира преписката, какво предстои да се случи и какви са неговите права. Именно тук стигаме до същността на спора: има или няма открита процедура от ЕК срещу българската държава за нарушения на европейското право? От текста на писмото на г-жа Манфреди и своевременно изпратеното „Обяснение на процедурата за несъответствие с Европейското право“ става ясно, че казусът с жалбата на българските потребители вече се намира на Фаза-2, обозначена като „Стъпки в процедурата за нарушения“ (Фаза -1 е вече премината; тя се състои в проверка на фактическите и правните твърдения, използвани в жалбата).
Тъкмо в този процедурен ред на размяна на документи е настъпило разминаване в тълкуванията, които дават адвокат Филипова и представителите на ЕК в София и Брюксел. В какво се състоят различията?
>Говорещите от името на ЕК са прави, че де юре няма открита процедура за нарушения;
>Адвокат Филипова също е права (колкото и странно да звучи това)!
Ако прочетем ред по ред писмото от Брюксел до нея, ще се убедим, че след като е допуснала жалбата, ЕК фактически е навлязла в проучвателна фаза; която всъщност е преддверие към откриването на процедура; нещо повече, в споменатото писмо се посочва, че Комисията обмисля да осъществи формален контакт със засегнатата държава - в случая България. Кога и как точно е станало това, предстои да узнаем.
Преведен на достъпен език, словесният/правен спор означава, че се намираме пред прага на откриването на дългоочакваната процедура.
Образно казано, Комисията е полуотворила вратата, но не е преминала в съседното помещение, където се изготвя т. нар. “letter of formal notice” и се поставя срок за отговор от страна на българските власти. Ако те не реагират адекватно, Комисията може да реши да отнесе казуса до Съда на Европейския съюз.
А сега – най-важният процедурен и политически момент: какво ще реши Европейската комисия? Тук вече навлизаме в сферата на хипотезите?
Брюкселската дилема: ще се стигне ли до Факт №3?
Без съмнение, ЕК се намира пред нелек избор:
- Ако открие процедура за нарушения, поставя българската държава в трудна ситуация, която може да завърши с нейното осъждане от съда в Люксембург и да породи вълна от тежки компенсации, които трябва да се платят на измамените граждани, клиенти на привилегированите банки;
- Ако отхвърли жалбата на потребителите и се довери на интерпретациите от официалните институции в България относно скандалния член 417 от ГПК, ще стане ясно за пореден път, че защитата на правата на гражданите - потребители в ЕС е игра с много неизвестни и с един предопределен изход: банките винаги са прави!
