София през зимата не е Венеция през зимата. И едва ли някога ще стане, при това не заради липсата на канали. Камари сняг по тротоарите-пързалки, купища боклуци, заледени спирки, мрачни хора, свирепо настроение...
Ана Кочева
Втръсналото от повтаряне всяка година клише „Зимата ни завари неподготвени” краси началото на почти всеки репортаж за снега, зимата, (не)почистването и вида на европейската столица София, която посрещна Коледа и Нова година добре осветена и празнично накипрена особено в централната си градска част. Втръснало, но неизменно вярно!
В края на ваканцията дойде и снегът – бял, пухкав, желан от мнозина – и скри дупките и нечистотиите. Дотук добре. Почти като да повярваме, че има нещо общо между София през зимата и Венеция през зимата. Нали помните книгата и филма по нея?
Да, ама не! Въпреки че грохотът на снегопочистващите машини тази зима се чува по–често от миналите, въпреки уверенията, че улиците били почистени до асфалт, пак се сблъскахме челно със същите проблеми, които буквално ни затрупват всяка зима в столицата. Наистина концесионерите позачистиха големите булеварди и улици в центъра, основните пътни артерии в кварталите, но уличките и междублоковите пространства си останаха по стар обичай да тънат в сняг и лед. Тротоарите впрочем също. Почти навсякъде. Придвижването по тях е чутовна борба с преспите и опит за летене по заледените и хлъзгави плочки. На места от пешеходците са прокарани тесни пътечки, по които акробатично може да се премине в индийска нишка. Докато в същото време с мръсна газ по улицата фучат автомобили, хвърляйки безогледно кал върху минувачите–пешаци. Човешкото скодоумие обаче понякога стига и до клинични прояви: вчера близо до софийския мол двама недорасли умствено шофьори се забавляваха да карат непосредствено до тротоара, за да се наслаждават в идиотско задоволство от калните фонтани, които произвеждаха върху чакащите на спирката и техните нормални, макар и истерични реакции...(Някои фройдистки настроени анализатори на човешката психика твърдят, че българската шофьорска агресия нерядко се дължала на анатомични недостатъчности – което впрочем не изглежда невъзможно.)
Особено нелицеприятно е и положението по спирките на градския транспорт. Катеренето, а нежели слизането от превозно средство, се превръща в повече от изпитание, защото снегът се оказва непреодолимо препятствие, особено за възрастните хора, които едва издрапват по стълбите на возилото, вкопчени в металните му тръби до вратите. Традиционната картинка на зимна София се допълва и от неотоплените автобуси и трамваи, от нередовния транспорт, от купищата неприбрани боклуци, които следпразнично се стелят по белия сняг, засилвайки контраста. Под стрехите застрашително са надвиснали грамадни гроздове с ледени висулки; още по–страшни са те под моста на НДК, но и тази гледка е традиционна и с нищо не изненадва кореняците софиянци, свикнали да я виждат всяка зима.
А на фона на емблематичната вече софийска мръсотия нетът изобилства от предложения за почистване. Явно по–прагматичните са установили, че това е ниша, която скоро няма да се запълни, тъкмо напротив. Най–честите оферти са от типа на:
– Бригада хамали-студенти почиства сняг на разумни цени по всяко време,
– Почистване на сняг и опасни висулки по алпийски способ,
– Почистване на сняг, обезледяване. Неизбежна помощ през зимният сезон.
– Почистване на сняг с бобкат. Цена по договаряне
– Истински мощни чистачи в действие без ограничения!!! Извозва до специализирано сметище със собствен транспорт....и още, и още...
А може би при това положение ще е по–разумно да му търсим колая поединично и частно. Току–виж София се оказала по–чиста, отколкото когато я стопанисва концесионерът. Да не говорим, че тогава бихме имали основание колективно да абдикираме от таксата смет, която през тази година се очертава и по–висока, при това не с колко да е, а с цели 50%. (Вече знаем, че въпросната такса ще се вдига трайно заради изискванията на Европейския съюз все по-голяма част от боклука да бъде сепариран, предварително обработван и да се намали количеството за депониране.)
Разбира се, всичко това е по–скоро утопия, защото нито софиянецът (кореняк или придошъл) ще се загрижи повече за общите части, които обитава и изведнъж ще стане съвестен и пазещ, нито пък концесионерите ще се трогнат и ще предпочетат да почистват града, така че да светне, вместо да гонят по–голямата си печалба.
И докато всяка една от тези две страни не направи своята стъпка, София ще си остане мръсна, докато всички си приказваме приказки.
снимки Вяра Йовева
