Сър Питър Устинов си представя ада като съчетание от италианска точност, немски хумор и английско вино. На 6 януари пък у нас се роди нов виц. Попитали радио Ереван, какво е общото между България и Израел.
И двете имат проблем с газа, отвърнали от радиото.
Може да се каже и по друг начин - адът за българите днес е студ, спрени пари от Брюксел и спрян газ от Москва. И докато адът на сър Питър Устинов е въпрос на избор, то за нас е жива реалност... Не ни топли обяснението, че „синьото гориво” не стигало до всички на Балканите, тоест и други са прецакани. А и не е точно така. Турция се спасява чрез увеличени доставки от Русия по тръбопровода „Син поток”, минаващ по дъното на Черно море. Гърция си уредила алтернативен вариант от Узбекистан през Турция, който вече бил задействан. Румъния пък се хвали с резерв поне за 4 месеца. Сърбия не е засегната и дори обещава помощ на Македония.
Най-потърпевши се оказваме ние, макар че на 1 януари 2009-а в Москва бе обявена „Година на България в Русия”. Без майтап. Няма да помогнат в момента и договорките на президента Първанов за доставки от Туркменистан, тъй като проекта е още в съвсем начален стадий. Спешните разговори между премиерът Сергей Станишев и колегата му Владимир Путин не дали резултат, тъй като руският премиер обяснил, че кранчето е завъртяно от Украйна, пишат руски сайтове. Някои от тях подчертават, че сегашната криза е била всъщност предизвестена от признаването на Косово от САЩ и Западна Европа. Още тогава Москва предупредила, че американските „инициативи”, които разпокъсали Балканите и подклаждали разпада на Югославия, ще се плащат скъпо един ден. „Европа ще получи своя урок от Русия с увеличини цени на газа заради вмешателството си на Балканите”, прогнозира Сергей Хелемендик. Авторът допълва, че няма да останат без последствие американските грехове: създаване на мюсюлманска държава на Балканите и насочването на ислямския екстремизъм към Европа, а не към САЩ; налагане на американски контрол на транзита на газ и нефт към Европа; изолиране на Русия от транзита на газ и нефт за Балканите; засилване на разкола между православните източнославянски народи. На нас, българите, подобни твърдения може да ни се струват абсурдни, но понякога именно абсурдът обяснява нещата, които ни се случват.
Моментът за управляващите в София е почти съдбовен. Тази седмица Станишев трябва да събере новото ръководство на БСП, за да обсъдят задачите през годината, както и работата на предизборния щаб. Газова криза в такъв момент е направо фатална. Общественото недоволство от евентуално спиране на отоплението ще се изсипе като вълнение от девет бала върху управлението на тройната коалиция и най-вече върху БСП. Всякакви обяснения, колкото и да са обективни, трудно ще се възприемат от хората и бизнеса.
Възможно е президентът, който в интерес на истината не направи малко за намиране на алтернативни решения на проблема, да извлече полза като поеме диалога с Москва. Но може и да понесе удари, ако опозицията атакува руското лоби в българския политически връх, чийто ярък представител е Георги Първанов. Засега Станишев реагира напълно адекватно на кризата със спешните мерки, които предприема. Добър знак е, че не ни успокоява с някакви мъгляви обяснения, нито с чудеса от Чиренското находище. Първанов от своя страна заговори за алтернатива – връщане в експлоатация на затворените блокове на АЕЦ „Козлодуй”. Трудно е да се каже в момента дали подобна инициатива ще ни донесе ползи или обратното, знаейки каква е позицията на ЕС. В подкрепа на управляващите са празниците Йордановден и Ивановден, които са свързани с широкомащабни софри и грандиозна употреба на алкохол. Без съмнение те ще забавят обществения рефлекс поне с няколко дни.
Не е лошо обаче през това време управляващите да потърсят обяснение на факта, че страни като Англия, Франция, Германия и дори Полша все още са извън опасността от газова криза. Трябва да се отговори как става този номер и защо Русия прави всичко възможно да не допусне нарушаване на доставките за Западна Европа, а така лесно „даде” Балканите. Ако пък си връща за нещо от миналите размирни събития тук, то защо ние сме жертвата? Станишев и Първанов трябва да са готови и с отговор на въпроса какви са параметрите на договора, който бе подписан преди година с Москва. Има ли клаузи за компенсации, алтернативи и прочие.
Мълчанието по тази тема може (не)очаквано да трасформира газовата криза в политическа. Изходът от нея може да изненада всички...
Анатолий Коларов
