Повече от два века след боевете при Бородино бившите противници все още не могат да се разберат за победителя. В Русия е наложено понятието Бородинската битка, а във Франция - битката за Москва. В едно обаче всички са единодушни: сражението на 7 септември 1812 г. по пътя към Москва между Великата армия на Наполеон и руските войски на Кутузов, е едно от най-кървавите след изобретяването на барута.
Именно това сражение става предвестник на големите военни драми през ХХ век.
Каквото и да говорим, за руската топография селото Бородино е в центъра на битката, защото река Москва минава на 5 километра северно. За руснаците това название звучи гръмко, макар, че всъщност се е водила битка за Москва, която е била само на 100 км от сблъсъка.
За 200 години местността не се е променила въобще. Единствената разлика е, че вече оттам минава жп линия, а гората е превзела част от полето. Малките дървени къщички и православната църква от кирпич са си същите, както и малките рекички, брезовата горичка, пшеницата, купите със сено и разбира се враните.
Идиличния селски пейзаж се нарушава едиствено от паметника в чест на сраженията от 1812 г. и бункерите от 1941 г. Идващият от Смоленск път към Москва е използван и от друг завоевател през Втората световна война. На това същото Бородинско поле Червената армия успява да спре настъплението на Райха, което се оказа решаващо в крайна сметка за спасяването на Москва. В Русия двете войни са плътно оплетени в съзнанието на хората. Бородино е нещо не по-малко значимо от Сталинград.
Страстите около Бородино не са от вчера
Тук са загинали много руски генерали, френски - също. Някои от тях са записали имената си в историята, защото са били талантливи пълководци и са имали достойнството да признаят качествата на противника. Това не е често срещано явление.
През 1912 г. в чест на 100-годишнината от сраженията руският цар Николай II открива 33 паметника в памет на руските офицери и войници и един в на новите френски съюзници. Последният представлява орел с разперени криле, стъпил на гранитна колона с надпис: "На падналите от Великата армия". Любопитно е да се знае, че паметникът, който е направен във Франция, е трябвало да бъде доставен с кораба "Курск", но той потънал в Балтийско море. На церемонията руският император открил макет, а по-късно Париж изпраща втори паметник.
Руският монумент представлява огромен обелиск от черен гранит, на върха с причудливо позлатено кълбо и огромен православен кръст. В онези времена понятието нация се е свързвало с религията. Монументът е на мястото, където е била батареята на Раевски. За това парче земя са се водили тежки боеве и безброй атаки, а жертвите и от двете страни са били огромни.
Версията на Лев Толстой
Каквото и да говорим днес, няма как да избягаме от темата за победителя и победения. "Бородинската битка е рядък пример за сражение, считано и от двете страни за спечелено", смята преподавателят по история в Сорбоната Мари-Пиер Рей. Той е автор на изследователски труд за кампанията на Наполеон в Русия. Ако се изчислява според загубите, то победител е Наполеон, защото фревската армия губи между 25-28 хиляди души, а руската около 42 хиляди. Това е било една трета от цялата руска армия. Въпреки това победата за Наполеон се оказала пирова, защото той не успял да разбие руската армия и не постигнал желаата капитулация. Това смята Рей.
Един от авторите на мита за победата на Русия при Бородино е писателят Лев Толстой. Това твърдение е на британския историк Доменик Ливен. "Подобно на Виктор Юго, който описва в книгата си "Клетниците" битката при Ватерло и Толстой във "Война и мир" подменя голяма част от фактите", твърди Ливен. Героят от романа Пиер Безухов, който наблюдава сражението от позициите на батареята на Раевски и раненият княз Андрей, са възприемани като реални персонажи. Генерал Кутузов е описан в книгата като олицетворение на широката руска душа: спокоен, търпелив и изпълнен със здрав разум и мъдрост. Този образ обаче се разминава изцяло със спомените на неговите съвременници и колеги. "Кутузов бе истински представител на аристокрацията от онова време: той притежавал прекрасно образование, говорил шест езика, цитирал Лафонтен и си кореспондирал с французойката Анна де Стал", - разказва прочувствено главната директорка на Музея "Бородино" и автор на биография на Кутузов Лидия Ивченко. Както обикновено легендата се окава доста далеч от действителността.
Александър Горбунов признава, че версията на Толстой за Бородино е литературна измислица, но все пак близка до фактите. Митът на Толстой окончателно завладява руснаците след излизането на екран на филма заснет от Сергей Бондарчук през 1967 г. С право този филм е считан за една от най-мащабните екранизации на исторически събития.
Историкът Виктор Безотосный обаче признава: "Въпреки, че празнуваме Бородино като победа, в съзнанието отново и отново възниква въпросът, защо е било нужно да се изостави Москва?.".
След битката Кутузов и армията му отстъпват в покрайнините на Москва. По петите му са Мюрат и френската кавалерия. В село Фили генералът взима решение да не защитава града. Наполеон пристига малко по-късно и напразно очаква да му бъде предаден ключа на града, какъвто е ритуалът по онова време. На 14 септември 1812 г. императорът се настанява в Кремъл. На следващия ден Москва избухва в пламъци. Заедно с много изпепелени сгради изчезва и надеждата за скорошно завършване на кампанията с мирен договор. Цар Александър I се скрива, следват отстъпление и трагедия.
Тогава и днес
Историческата символика на 1812 г. може да се срещне навсякъде в Москва. Пътят към Смоленск е кръстен Кутузовски проспект. Възвишението, откъдето Наполеон и Великата армия са видяли за първи път златните кубета на московските църкви, е превърнато в Парк с Централен музей на Отечествената война в разточителен съветски стил. На победата над Наполеон е посветена и панорама, построена около платната на сина на френския търговец от Одеса Фрак Рубо.
Интересът на руснаците към темата не отслабва и до днес. 200-годишнината през 2012 г. бе отбелязана шумно и тържествено. Открит бе още един музей, в който е показана шейна, която би трябвало да е същата, на която Наполеон е отстъпвал от Русия.
Кремъл, където се стичат все повече китайски туристи, всъщност не е пострадал кой знае колко при пожара след напускането на Наполеон. Социализмът му е нанесъл много повече щети. Великолепният манастир, където се е молел Наполеон по време на престоя си в Москва, е бил разрушен до основи през 1930 г. Лично Сталин издава заповед да бъде взривен и храмът "Христос Спасител" на брега на река Москва. Десетилетия по-късно Путин разпорежда неговото възстановяване.
Най-удивителното във всичко това е възхищението на руснаците от Наполеон. "Същото е било и тогава, - обяснява Лидия Ивченко - Наполеон е част от колективната руска представа за нещо велико. Победата над такъв пълководец е особен заряд за националната гордост. Когато в Париж започва след време процес срещу Наполеон, присъстващи руски офицери са се били на дуел, защитавайки го от нападките на роялистите. Ние знаем къде е бил той през 1812 г., казвали те, но вас там ви нямаше".
Адриан Жолм
Le Figaro, Франция
16.08.2015
