След 55 години населението на България може да се стопи до 4,9 млн. души. Тогава българите ще са едва със 100 000 повече, отколкото през 1920 г., когато страната започва да се възстановява след унищожителните последствия на три войни и две национални катастрофи, след които са й отнети огромни територии.
Такъв е песимистичният сценарий на Националния статистически институт за демографското развитие на България до 2070 г., а прогнозата се основава на допускания, че икономическите и социалните условия у нас ще се влошат, но не включва военни събития като тези от началото на 20 век.
Според най-вероятната реалистична прогноза в следващия половин век населението на България ще намалее с над 2 млн. души и ще бъде 5 132 023 души. В най-добрия случай през 2070 г. българите ще бъдат 5,5 млн. души.
Това означава, че и при най-благоприятните условия експертите очакват, че българите ще намаляват с над 30 000 души годишно. Приблизително толкова хора в момента живеят в градове като Разград или Дупница.
Намаляването на населението ще е съпроводено със сериозно застаряване, висока смъртност и понижаване на раждаемостта. Натрупването на тези негативни фактори и продължаващата емиграция на млади хора ще влоши значително съотношението между хората в трудоспособна и тези в пенсионна възраст.
В момента 100 работещи издържат 78 пенсионери. След 30-ина години съотношението ще стане 100:109, пише „Труд”. Намаляването на работната сила означава липса на достатъчно подготвени кадри, които и сега не стигат. Това поставя под заплаха развитието на икономиката и подобряването на стандарта на живот - единственото, което би стимулирало младите да не напускат страната и да раждат повече деца.
Правителството ще трябва да предложи на парламента мерки за преодоляване на демографската криза до края на ноември. Това решиха депутатите след дискусия по темата, преди да излязат в лятна ваканция.
Едно от предложенията ще е при приемането на всеки законопроект да се прави оценка за влиянието му върху демографията. Инициативата за това е на социалния министър Ивайло Калфин. Изискването фигурира и в Националната стратегия за демографско развитие за периода 2012-2030 г., но вече четвърта година не се прилага на практика.
БАН също разработва националната стратегия за демографско развитие. Очаква се до края на 2015 г. учените да представят идеите си, които да бъдат обсъдени от Народното събрание.
България заема първо място в Европейския съюз в мрачната класация за най-висока смъртност. През 2014 г. у нас са починали 108 952 души. Броят им е с 4607 по-голям, отколкото през 2013 г.
По раждаемост страната ни изостава от средното ниво в ЕС. През 2014 г. у нас са проплакали 67 585 бебета - с 1007 повече, отколкото през 2013 г.
