Шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров написа писмо до медиите по повод започнатата подписка за неговото пенсиониране. В него се казва:
До мен достигна вестта, че проф. Ивайло Дичев е започнал подписка за моето пенсиониране. В същото време две неправителствени организации – фондациите „Приморско” и „Тангра - Танакра” са започнали съответно в петък и събота подписка в моя подкрепа. По този повод държа да заявя следното: Аз съм назначен за директор на НИМ с договор с Министерството на културата „до конкурс”. Директорите се сменят при лоша работа в поверената им институция. Моята работа в НИМ с известна нескромност се оценява, като много добра и не е случайно, че в мотивацията на организираната от Ивайло Дичев този раздел от работата ми не се засяга.
Тяхната мотивация е свързана с (цитирам) - Обижда научната общност с недоказани твърдения - Обижда вярващите християни с езически измишльотини - Гордее се с това, че е бил сътрудник на ДС - Има търгашеско отношение към наследството, превръщано в бутафория пред туристите. Първият мотив е чиста проба „осъждане за мнение в историята”. Научната общност не е съставена само от Ивайло Дичев и Калин Янакиев. В подписката в моя подкрепа въпреки, че е в началния си стадий виждам имената на двама академици – историци, няколко професори, десетки млади историци. Те вероятно ще станат много повече в края на седмицата. А и за мнение осъждаха и наказваха само при комунизма.
Тези ли времена искат да върнат Ивайло Дичев и Калин Янакиев. Господи помилуй! И много представители на клира вече са се подписали в подписката в моя подкрепа. Очевидно те не смятат, че говоря езически измишльотини. И трудно могат да поддържат тезата на Калин Янакиев, че съм главен езически жрец на републиката, когато научат простия факт пазен от мен, поради характерната ми скромност, че досега съм събрал средства и построил изцяло или имам солиден принос на 30 (тридесет) християнски храма. За да бъде проверимо за първи път съобщавам някои от тях. Това са храмовете в гр. Неделино, Петрова нива, с. Стряма – Пловдивско, гр. Ахтопол, Меден рудник в Бургас, родния Созопол, Гигенския манастир и т.н. Не случайно в подписката в моя подкрепа има толкова много имена на свещеници, монаси, игумени, епископи. Ще има и още. За ДС. Издал съм досието си в книга. Ако някой намери нещо укоримо в него, нека публично хвърли камък по мен. Не съм сменял политическите си убеждения.
Бил съм член на БСП, напуснах я в 2009 г. преди изборите и казах: „Една партия за един живот стига”. Оттогава не съм ставал член на друга партия. Естествено симпатизирам на ГЕРБ, намирам управлението им за много добро при актуалната световна политическа и икономическа ситуация, но аз симпатизирам и на Патриотичния фронт и малко (в някои направления) и на АБВ и дори на Реформаторите, нищо че Калин Янакиев и Ивайло Дичев принадлежат към тях. По принцип нека Радан Кънев посъветва двамата юнаци да не воюват с мен на това бойно поле. Това е все едно ЦСКА от „В” група да играе срещу Барселона. И остава последното: „търгашеското отношение към наследството”. Мисля като гледам медийната война, че това е главната причина за исканата оставка. Те са против (кой знае що) възстановяването на историческата памет чрез реставрацията на българските средновековни крепости, християнски храмове и манастири.
Случаят с Голямата базилика просто препълни чашата на националния им нихилизъм. Радвам се донякъде, че са принудени да нарушават една от Божиите заповеди – не лъжи. Аз не съм възстановявал нито една крепост от 30-те вече частично възстановени. Само съм казвал мнението си, че тази политика е правилна и общоевропейска. Художникът Комарницки рисува карикатури на които градя крепости с „итонг”, а Горан Благоев твърди,че крепостите се вдигат с бетон. Дебела лъжа. В нито една от възстановените крепости не е използуван нито „итонг”, нито грам бетон. Няма да бъдат използувани и при Голямата базилика. И накрая за подписките в моя защита.
Тази нова форма на българската демокрация (протест – контрапротест, митинг – контрамитинг, подписка, контраподписка) не ми харесва, кой знае колко много, но си е форма на демокрация. Искам просто да изясня пред симпатизантите си, че те ще гласуват не толкова, за да остана директор (аз сам ще си отида един ден най-вероятно, когато завърша последната голяма задача в професионалния си живот – възстановяването на Голямата базилика), а в подкрепа на политиката на възстановяване на националната памет, безжалостно изтрита от османските завоеватели. Това ще бъде силен плесник върху националния нихилизъм, безродие и примиренчество с „реалностите” в историята. Съвсем на края искам да благодаря на фондациите „Приморско” и „Тангра - Танакра” за това, че дават възможност на всички български родолюбци да се произнесат по случая.
