Българската православна църква почита днес успение на Св. Иван Рилски. Св. Иван Рилски е най-известният и обичан национален светец на българите бил роден около 876 г. в с. Скрино, Кюстендилско, в подножието на Осоговската планина.
Произлизал от скромно семейство, като отрано имал склонност към монашеския живот. Още тогава той придобил известно образование, като се запознал със светите книги, в които търсел мъдрост и спасение. На 25-годишна възраст, като раздал оставеното от родителите му наследство на бедните, Иван се оттеглил от света. Отначало се подстригал за монах в една близка обител (вероятно в манастира „Св. Димитър" под връх Руен). Търсейки подходяща среда за уединение, той пребивавал на различни места (край Земен, на южния склон на Витоша и т.н.), докато най-накрая се установил във "вeликата Pилска пустиня", където по-късно създал знаменития Рилски манастир Рилското монашеско братство възникнало към 30-те години на X в., като се състояло от последователи на св. Иван. В „Завет" си Иван Рилски наставлявал монасите да се отдадат на съвършена бедност и възвишено смирение" в името на Христовата вяра по българските земи. Като прекарал пет години в уединение в близката пещера, на 18 август 946 г. тихо угаснал за греховния земен свят.
Иван Рилски бил канонизиран от българската църква скоро след смъртта си, а мощите му били пренесени в Средец (София) по поръка на цар Петър. Тогавашните българи били благодарни на Бога, че такова „всесвето светило на света” е просияло именно в българската земя. Той бил славен редом със св.св. Кирил и Методий. Светите мощи били положени отначало в църквата „Св. Георги", после в дървения храм „Св. Лука", а към средата на XII в. - в новоизградена църква на името на светеца. В Средец мощите на св. Иван Рилски останали до 1183 г., когато нахлулите в пределите на Византия унгарци ги отнесли в своята столица Естергом (Гран). По силата на мирния договор с империята те ги върнали през 1186 г. През 1194/1195 г., когато Средец бил освободен от войските на цар Асен I (1186 - 1196), светите мощи на рилския чудотворец били тържествено пренесени в столицата Търново. Шествието с нетленното тяло на българския отец било ярка демонстрация на възобновената българска държавност. През 1469 г. рилските монаси получили разрешение от султана да върнат мощите на своя патрон обратно в Рилския манастир, където се намират и днес.
