В средата на юли месец министър-председателят Бойко Борисов предупреди своите министри, че който иска пари да си носи оставката в джоба.
Две седмици по-късно министерският съвет одобри допълнителни 5 милиона лева към бюджета на Министерство на културата. Оставка на министъра не последва. И всичко това щеше да е твърде похвално, защото парите са отпуснати на министерство, което хронично се нуждае от финансови инжекции, ако не ставаше дума за Вежди Рашидов, който откакто се е върнал на тази длъжност произвежда скандал след скандал.
Искането за тези допълнителни 5 милиона лева министърът на културата мотивира така: „Средствата са разплащане на най-неотложните разходи на организации от театралното и музикално-танцовото изкуство, чрез преизчисление на полагащата се субсидия, се осигуряват за сметка на преструктуриране на разходи и/или трансфери по централния бюджет. С приемането на постановлението ще се постигне своевременно разплащане на заплатите и няма да се допусне нарастване на социално напрежение сред заетите в държавните културни институти.“ Зад тези витиевати изречения всъщност се крие големият провал на този министър наречен „успешна театрална реформа“. Че този балон, който беше гордостта на Рашидов от първия му мандат, се спука всъщност никой не разбра. Освен театрали и музиканти разбира се. А самото спукване на балона бе финализирано с постановление на Министерския съвет от 22 юли т.г., с което изцяло бе променен начина на финансиране на сценичните изкуства.
Още от началото на 2015 г. в културното министерство бяха на ясно, че бюджетът за тази година няма да издържи. И министърът запретна ръкави и започна да въвежда рестрикции спрямо театрите. Първо разпрати писма до директорите, че вместо да разполагат прогнозно с 90 процента от бюджета си, ще разполагат само с 75 процента от него. После промени Методиката за определяне на държавната субсидия като още повече завиши процентите, които всеки театър трябва да постигне като собствен принос. Постави даже фиксирана цена на билетите и намали процентите на детски и образователни спектакли. Но и това му се видя малко. За това, като първостепенен разпоредител на бюджета на театрите спря да плаща заявените от директорите суми по издръжката на театрите за ток, вода, телефони и интернет, че и за нови постановки.
Първи реагираха синдикатите и министърът трябваше да им обясни кой е виновен за това. Разбира се, че виновни се оказаха директорите, които в повечето случаи, „не се справяха” с ръководството на театрите. Е, разбира се, типично по български министърът си има директори – отличници и такива, които според него за нищо, ама за нищо не стават, камо ли театър да управляват. Към тези „нищонеможещи” директори министърът взе всички мерки – първо се почна със закъснение на заплатите на трупите. После последваха извънпланови одити, за някои имаше и специални екстри – поръчкови материали по медии. И всичко с една цел – на всяка цена и с всички позволени и непозволени методи и средства да докаже колко той е добър „мениджър” на културата и колко те са лоши такива. А и на синдикатите не остана длъжен – още не намира време да подпише колективното браншово споразумение в областта на музиката и танца. Но и от тук се пестят пари, защото в това споразумение има проценти за прослужено време, които добавят някоя и друга стотинка към и без това мизерната заплата.
Господин Министър, театралната Ви реформа вече е минало. Време е и Вие да поемете я към Австрия при децата и внуците, я към Франция като културно аташе, а може би и като посланик. И да се върнете обратно в ателието си също е вариант. Защото показахте, че не сте добър мениджър. Как разбрах ли? От една стенограма разбрах. Тя е от 4 декември 2014 г. от заседанието на парламентарната комисия по култура и медии. Заседание, на което се обсъжда и приема бюджета и на министерство на културата. На това заседание няма нито Вас, нито Вашите заместници. Вашият бюджет се защитава от директора на дирекция „Държавни разходи” от финансовото министерство. А добрият културен мениджър, за разлика от Вас, знае, че изкуство се прави с пари и тези пари трябва да бъдат отвоювани! При това със солидна аргументация и най-вече личен авторитет!
Добромир Райчев
Фрогнюз е отворен за мнения по темата от всички заинтересовани страни.
