На 20 август през 917 година Симеон Велики разбива византийците при река Ахелой.
Българският владетел взема лично участие в боевете начело на тежката конница. Изтласкана към морето, византийската войска е обкръжена, и почти напълно унищожена. Ахелойската битка става едно от най-тежките поражения за Византия. След нея българската държава добива пълно военнополитическо надмощие в Югоизточна Европа. За княз Симеон това е решаващото и най-прочутото сражение, защото след 20 август 917 г., той приема титлата “цар на българи и гърци”.
На 20 август 917 г. близо до река Ахелой българите спечелват "Велика победа" - погромът над Константинопол е пълен, свителстват и византийските хронисти (Скилица, Лъв Дякон). Битката оставя незаличим спомен у византийците (според Лъв Дякон, който живял 50 години след битката, “още могат да се видят купища кости при р. Ахелой, където тогава позорно била посечена войската на ромеите”).
Тази победа имала и важен психологически ефект върху византийската армия, която като видяла, че губи сражението побягнала. В отчаян опит да спрат българите по пътя им към Константинопол византийците събрали остатъците от войската си край село Катасирти и отново са били разбити в нощна битка.
За първи път в българската история по инициатива на Цар Симеон I се отслужва водосвет на българските бойни знамена преди битката при р. Ахелой.
По-късно ритуалът започва да се извършва всяка година на Богоявление (Йордановден), а не само преди сражение. Традицията е възстановена през 1880 г. от първия военен министър след Освобождението Пьотър Паренсов. След прекъсване през 1946 г. традицията е подновена на 6 януари 1992 г.
