Списъкът на кредиторите в КТБ излиза твърде късно, убеден съм. Надявам се поне да е точен. Всички съмнения, свързани с това, каквито очевидно има, ще събуди други негативи. Така още повече ще се затвърди онази негативна картина, която изцяло съпътства казуса КТБ. Това каза пред Фрог нюз финансовият експерт Кольо Парамов.
В този списък отсъстват всички, които са сключили цесии. Те са на стойност около 850 млн. лв. и те не могат да попаднат в списъка. Той се забави, с цел да може операциите да се заверят. Списъкът, който трябваше да излезе, трябваше да бъде към дата 20 юни 2014, датата на затваряне на работещото предприятие КТБ. Това щеше да бъде истински пълен и автентичен списък на кредиторите. Оттам трябваше поименно да бъдат съобщени направените за 850 млн. лв. цесии и да се съобщи остатъка от кредиторите, които попадат в тази група, допълни той.
По думите ме е абсурдно Фондът за гарантиране на влоговете да успее да си прибере парите. На практика Фондът е осигурил веднъж плащане от 2, 2 млрд. лв. от своите си средства. Отделно от това е взел заем в размер на 1,5 млрд. лв. От събраните пари той трябва първо да възстанови държавния заем към правителството и след това да възстанови онази част от своите 2,2 млрд. лв. Дисциплината при осъществяването на заменките и оценката на активите, е проведена на едно елементарно и твърде повърхностно ниво. Това се вижда от общата задлъжнялост на банката. Всичко случващо се с нея е неустановено и се протака до безкрайност. Има колеги, банкери и финансисти, които изразяват мнение, че са извършени вмешателства в част от програмите, действали в КТБ. Ако се констатира такова нарушение с цел промяна на работещи компютърни програми, това означава, че играта твърде много ще загрубее. Имам малки съмнения в тази посока, но някои факти говорят, че това е възможно да се е случило, не скри тай.
След това уточни: Не е ясно как изкуствени обезценки ще бъдат отразени от сегашните синдици. Твърде много активи се реализираха на 8-10 на сто стойността им при заменките и това говори, че няма никакво сериозно отношение към цялата тази дейност. Не случайно съм един от малкото хора, които настояваха банката да бъде одържавена и да попадне в ръцете на Агенцията за държавен финансов контрол. Ако тя беше отишла в ръцете на ревизорите, коренно различни щяха да бъдат установените наличностите като число, много по-голямо от това, което сега ще се получи. Обезценяването на сериозните активи на банката води до един вторичен разлом, който като образец на кражба от активите на банката ще повлече след себе си много дела. Те от своя страна ще възбудят още нови неприятности.
