От години ние сме свидетели на един особен проблем при правенето на политика в България. Това е проблемът на голямата показност, която много често може да бъде и синоним на политически популизъм, когато събитията се случват в период преди каквито и да било избори.
В този смисъл, ако има нещо позитивно има във вчерашното заседание на МС то е, че за пореден път един кръг от сериозни проблеми беше назован на глас, а присъствието на медии направи така, че цялата българска общественост разбра, че отново се връщаме към крилатата фраза „Ние ги хващаме, те ги пускат”. Това каза пред Фрог нюз журналистът Георги Коритаров по повод новините, които произтекоха от заседанието на министрите ни вчера.
Този път тази фраза е произнесена не от главен секретар на МВР, а от министър-председател. И тук също можем да посочим нещо позитивно. Това е обстоятелството, че най-сетне беше казано нещо доста конкретно във връзка със съдебната реформа и идеите как да бъде осъществена тя. Министър-председателят посочи, че хората се интересуват не от съдебната реформа като абстракция и като не особено ясни и осъществими конституционни намерения за промени, а от конкретиката на борбата с престъпността и най-вече на онази част от нея, която сме свикнали да наричаме битова, всекидневна или конвенционална престъпност. От тази гледна точка, положителното на вчерашното медийно събитие е в това, че още повече хора, ако не са си дали сметка до сега, най-сетне вече може би ще започнат да разбират, че истинската съдебна реформа е в ефективността на противодействието на каквито и да е форми на престъпност, независимо дали става дума за организирана, престъпност, такава по високите етажи на властта или както стана дума за конвенционална.
Парадоксалното е, че трябваше да се случи това събитие, за да видим как българският премиер Бойко Борисов може, макар и не със същите думи, да говори на езика на Моника Маковей, че е нужна политическа воля и решителност, за да има противодействие срещу престъпността. На практика аз чета изказването на Борисов като паралелно говорене на онова, което бяхме чули преди време от Моника Маковей, която каза: Не ви трябва промяна на Конституцията, а хора със смелост, с гръбнак и яснота как се противодейства на престъпността и при сега съществуващите закони, които не са никак лоши, допълни журналистът.
И продължи: От тази гледна точка, макар и да не беше произнесено толкова открито, казаното от Борисов отвежда към идеята за необходимостта от противодействие срещу престъпността с характери и воля. Защото случаят, който беше посочен, всъщност означава, че някой не е имал волята да обезпечи спазването на мярката за неотклонение ”домашен арест”. Тъй като, ако българският съд се е произнесъл, че тя трябва да бъде "домашен арест”, със сигурност има институции, които трябва да я съблюдават. И ако се опитаме да се задълбочим в спомена си какво точно предвижда законът, нищо чудно да се окаже, че не министерство на правосъдието, а МВР със своите специализирани органи е призвано да обезпечава мерките за неотклонение. Поне имам един спомен от времето, когато Алексей Петров беше под домашен арест. Тогава пред неговият дом имаше кола на МВР. Значи МВР обезпечава мярка за неотклонение „домашен арест”. Сега нещо променило ли се е? Може би трябва районният съдия да стои на пост или кой?
На въпрос разбрал ли е, дали у нас е имало двама терористи, тай обясни: От новината за предполагаемите двама души-терористи у нас, не само, че не стана ясно нищо, но и някак си ето на това му казват : Институции да се измъкнат по терлици. Навремето имах един текст, където бях употребил израза: Измъкнаха се като тих шум някъде из отзад. Нарочно бях употребил този стилизиран израз, защото ако го кажа буквално ще бъде прекалено ароматизиран. Истината е, че се случи точно това. Пуска се една изключително тревожна новина, тя е от първа степен на тревожност. Дори може да се каже, че хората в цялата страна са били подплашени, защото никъде не беше уточнено в каква зона на страната се намират предполагаемите, свързани с „Ислямската държава” мъж и жена. След което излиза съобщение на прокуратурата, в което се казва че не са те. След това се оказва ,че според съобщение на МВР това било интерпретация. Аз бих запитал на основата на какво е тази интерпретация, ако няма някакъв фактически материал. И откъде е тръгнала тя, дори и да прием, че е интерпретация.
Някъде да сме прочели или чули, дали тези хора са задържани, дали са удостоверени като напуснали страната, въобще какво е станало?! Нищо! Ако говорим от презумпцията какво е трябвало да извърши МВР, след такава ситуация на публично объркване, те трябваше да влязат в една много конкретна роля и да кажат в крайна сметка, въпреки спекулациите, дари тези хора са идентифицирани, с тях проведен ли е разговор или отпратени ли са до границата. От подобна криза на информацията, от подобно объркване поради непрофесионализъм и неумение да се работи дискретно по сигурността, и публичното й оповестяване, се получи така, че хората чуха, че нещо е станало и не разбраха как е завършило. Това е една лоша приказка без край. Просто трябваше да стъпят на факти и да кажат как е завършил този случай.
