Обществото ни се променя на добро. Младите хора вече не могат да бъдат заблуждавани като едно време. Радващо е, че се възражда интересът към хорото, казва за Фрогнюз журналистката.
интервю на А. Кочева
– Дани, ти прекара отпуската си в България, заедно със семейството си. Как ти се вижда страната напоследък?
– България става все по-европейска страна. Хората са по-учтиви едни с други. Това се усеща особено в София, където продавачите в магазините и сервитьорите в ресторантите вече се държат любезно, съвсем като западните. Изчезна оня начумерен и груб соц-типаж. Оня ден бях приятно изненадана, че на пешеходната пътека на един софийски булевард, където няма светофар, още докато съм на тротоара, потокът от коли в двете посоки плюс два тролея се закова, за да пресека улицата. А аз мислех по навик да изчакам, докато намалеят колите. Вече започна да си личи, че сме част от ЕС. Обществото започна да се променя. Има обаче още много какво да се желае от полицията, от прокуратурата, от политиците. С малки изключения, те все още са двойкаджии. Особено прокуратурата заслужава да й бъде написана една тлъста двойка. Образованието е другият огромен проблем. Държавата не си спазва задълженията и не осигурява правото на всяко дете на задължително образование от 5 до 18-годишна възраст. Отделен въпрос е, че и самото образование у нас е некачествено, понеже е остаряло. Децата са учени не да мислят с главите си, не да търсят и отсяват сами информацията, не да защитават тезите си с аргументи, а да зубрят. Това трябва да се промени. Освен това е потискащо, че много българи пишат с груби правописни грешки на родния си български език.
– Това е много стряскащ проблем особено в последните години...
– Ами! И по наше време беше така. Колко наши колеги пишеха с груби правописни грешки, да не говорим за администрацията по комунистическо време – имаше маса тотални неграмотници. Като чета сега документи на бившата Държавна сигурност и въпреки цялата мерзост, понякога се смея на глас: толкова са неграмотни, че е трагикомично.
– Ти тотално развенча мита за доброто образование през комунизма.
– Какво добро образование в милиционерска държава? Та те ни арестуваха за това, че четем „забранена литература“. На тоталитарната държава не й трябват мислещи и знаещи хора. „Невежеството е сила“, както пише Джордж Оруел в романа си „1984“.
– С други думи, ти така обясняваш днешното невежество по история, напр.?
– Разбира се. Дългогодишна пропаганда с цел внушаване на комунистически „истини“, изгодни на Кремъл, ограничен достъп до информация, продължаващо и днес недобро образование, пренасящо по инерция недостатъците на образователната система от времето на тоталитарната държава. Да не говорим, че в Университета най-идеологизираните факултети бяха историческият и правният. И още си влачим последствията заради това – със свещ трябва да търсиш почтени и ерудирани историци и прависти у нас. Но понеже сега информацията е достъпна , а любознателността и интересът към миналото са заложени у човека, хората започнаха да се самообразоват. Безнадеждно намаляха, стопиха се като ланския сняг българите, вярващи в мита за уж безкористната Русия, която уж ни била освобождавала два пъти. Хората вече знаят какви са били същинските цели на Русия и че дори русофилът Вазов има антируски стихотворения. Да не говорим за Георги Раковски, Захарий Стоянов и така нататък. Истината е една и тя рано или късно винаги се научава.
– В тази връзка се сещам, че сме говорили неведнъж за всеядността по отношение на търговски марки и артикули, в това число за залятите сергии по морето от фанелки с ликовете на Сталин и Ленин.
– Така е, но не забелязах някой да се спира там и да се интересува от тях. Преди 10-15 години у нас можеха да се видят младежи, носещи тениски с ликовете на тези масови убийци и терористи. Сега шансът да видим такива е почти толкова, колкото и на Запад да видим някой да носи фанелка с лика на Хитлер. Впрочем, в холандските училища комунизмът се изучава наред с национал-социализма на Хитлер. Сравняват се двете тоталитарни държави: Германия по времето на Хитлер и Съветският съюз. Макар че дори едно бегло сравнение показва, че СССР е тоталитарна държава в много по-голяма степен от Германия, където на Хитлер не му се отдава за толкова кратък период да постигне "успехите” на Сталин. И че Сталин, в името на когото българските комунистически терористи убиваха, е многократно по-голям убиец от Хитлер.
– Българските комунисти поставят знак за равенство между себе си и антифашистите, както знаеш.
– Българските комунисти са сталинисти, терористи и убийци, а не антифашисти. Когато Сталин и Хитлер са съюзници, те са единствените, които настояват България да влезе в Тристранния пакт. Докато цар Борис устоява последователно на натиска на Хитлер, Мусолини и Сталин и четири пъти отхвърля предложенията им, от които два пъти отказва на Хитлер, българските комунисти по заповед на Москва разпръскват позиви из София: “Искаме съюз със СССР, искаме съюз с героична и социално-справедлива Германия!“. Впрочем, случаят е описан и от един от най-влиятелните комунисти в България – Върбан Ангелов. Както пише той в книгата си "Неизвестни страници от миналото": „вътрешното ръководство на БКП проведе пропаганда за влизането на България в Тристранния пакт ..." (стр. 119). И малко по-натам допълва: „В края на 1940 и началото на 1941 г. по нареждане на ЦК се разпространяваха хвърчащи листове, с които се подканяше българското правителство да подпише Тристранния пакт ... когато германските войски нахлуха у нас, Партията издаде нареждане да ги посрещнем не като враждебни, а като приятелски войски." (стр. 126).
– Защо обаче непрекъснато се отрича спасяването на евреите в България по време на Втората световна война?
– Отричат поне по три причини. Първата е от невежество. Втората е, защото перат биографиите на бащите си убийци. Клеветят жертвите им, за да омаловажат чудовищните престъпления на родителите си, за чиито престъпления получаваха наследствени привилегии. И третата е, за да заблуждават лековерни международни организации, предимно еврейски, да им отпускат субсидии и да пишат небивалици. Само че няма как да подменят историческата истина. Няма и как да се изкарат антифашисти в страна, където фашизъм до 1944 година не е имало. Впрочем, както пише британският историк Норман Дейвис (Norman Davies): "Не е нужно да се казва, че "антифашизмът" не предлага последователна политическа идеология. По отношение на идеите той е празно корито, просто един политически танц. "Известно е, че комунистите наричаха „фашисти“ всички, които им се противопоставяха, вкл. социалдемократите. Те и Кръстьо Пастухов изкараха „фашист“, понеже ги разобличаваше със статиите си. А един заклет парламентарист и демократ като Александър Цанков наричаха „кръволок“. Само че не Александър Цанков, а те взривиха цяла църква с хиляда души вътре. Така че историята отдавна се е произнесла кой е кръволокът. И младите българи ще знаят тези истини, колкото и да не им се ще на българските комунисти.
– Я знаят, я не. Ти добре знаеш обаче, че младите сега четат далеч по-малко.
– Не мисля. Просто четат по различен начин и различни неща. Във всеки случай пишат повече от нас – модерните технологии и Интернет върнаха вкуса към писането. Форумите и социалните мрежи понякога са истински съкровищници. Има хора с великолепен стил, невероятно наблюдателни, с чувство за хумор, направо родени писатели. Но най-радващото е, че се възражда интересът към българската народна музика и особено към българските народни танци, към хората и ръчениците. Накъдето и да се обърна, виждам много млади хора, които вместо на фитнес ходят на народни танци и играят страхотно. Преди месеци във Фейсбук бях предложила общината да възроди традицията и на площада пред Националния театър в София да се играят хора в неделя. Явно и на други им е дошла същата идея, защото неделното хоро пред Националния театър „Иван Вазов“ е факт. Оня ден ходих да го гледам: много хора се включват и то предимно млади хора и играят много добре. Става дума за трудни хора, които са с доста сложни стъпки. Има и чужденци, които се запалват. Много е хубаво и зареждащо, наистина! Надявам се да се усетят и музиканти и да ходят да свирят там, да не е на запис от уредби. Фолклорът ни е уникален и е хубаво да се поддържа жив, да не остане само територия за професионалисти и изследователи. Диалектите също трябва да се познават и изучават, защото те са огромно богатство. По този повод: поздравления за интерактивната диалектоложка карта на България, която Институтът по български език към БАН създаде! Малцина си дават сметка колко десетилетен труд се крие зад това. И се гордея, че за създаването й е използван и нашият някогашен студентски принос.
