Интервюто на премиера Бойко Борисов пред НТВ е с фундаментална стойност. То е историческо по своя характер и хвърля истински политически въжен мост към бъдещето. Мнозина, когато прочетат тези разсъждения, ще побързат да си кажат: „Поредният плонж пред гениалността на първия правителствен ръководител“, „Изключителни комплименти, които сигурно са пример за невероятна привързаност и подкрепа за водената политика от страна на кабинета“.
Подобни оценки, съпроводени със съответните етикети и квалификации по форумите, биха били в известна степен прибързани, ако се опитаме да влезем в дълбочината на казаното от Бойко Борисов. Днес той за първи път каза на глас, че е подкрепил Мая Манолова при избора й за национален омбудсман . Нещо повече, той каза: „Подкрепих, но не простих“. Човек би се запитал: Обикновено не се ли казва простих, защото съм християнин, но не подкрепих, защото съм политик. В случаят сме свидетели на една особена инверсия-с подкрепа и без прошка.
Думите на Борисов могат да се тълкуват като израз на много характерно отношение на премиера към парламентарната група на ГЕРБ и към парламентаризма изобщо. В началото, когато Мая Манолова беше избрана, непосредствено в часовете след гласуването, депутатите от ГЕРБ, по техни думи, са били събрани на извънредна група, на която всеки поотделно е бил попитан как е гласувал на тайния вот. И всеки един се е клел, че е гласувал „против“. Ако това е истина, какво означава тогава изразът „подкрепих“? Премиерът няма правомощия да гласува в парламента поради елементарната особеност, че не е народен представител. Тогава в какво се изразява подкрепата?
Очевидно сме станали свидетели на признание, че е била създадена своеобразна политическа режисура, при която паролата да се гласува по съвест, както е било обявено, всъщност е означавало разпределяне на гласове , така че Мая Манолова да получи съответния шанс да бъде избрана. Не си струва да отделяме толкова внимание на избора на Мая Манолова сам по себе си, нито на спецификата на отношенията изпълнителна-законодателна власт или правителство и най-голяма подкрепяща го парламентарна група. Символът и посланието са в нещо друго и тъкмо тук е големият политически въжен мост към бъдещето. Ако се опитаме да фантазираме , можем да направим една аналогия със събития от вече доста далечно минало. Помните ли израза „пинг -понгова дипломация“? Или дипломация на тениса на маса. Това е израз, който обозначи началото на затопляне на отношенията на някогашната Китайска народна република с председател Мауо Дзъдун и САЩ , от времето на президента Ричард Никсън . Най-напред се проведе приятелска среща на тенис по маса в Шанхай между представителни отбори на Китай и Америка. Тя беше обгърната от една несвойствена за политическите отношения на двете държави приятелска спортна атмосфера, а малко по-късно Хенри Кисинджър , а след него и Ричард Никсън посетиха Пекин, и така започна голямото политическо затопляне между двете големи държави, насочено срещу бившия Съветски съюз.
Защо се връщам толкова много назад? Защото избирането на Мая Манолова за омбудсман , при една определена хипотеза, би могло да се разглежда като еквивалент или като аналог на пинг -понговата дипломация. Какво би могло да се крие в това? Мая Манолова наистина бе най-крайното острие на социалистическата партия и човекът, която символизира Костинбродската афера с това, че стана едни от най-гласовитите популяризатори на тезата, че се подготвя фалшификация на изборите. В същото време обаче прагматизмът на ГЕРБ и на Бойко Борисов със сигурност са отбелязали, че най-близкото политическо обкръжение, да не кажа най-близката политическа личност или политическата клетка, в която живее Манолова, е доминирана от една стара идея за необходимостта за коалиция между БСП и ГЕРБ. Бившият военен министър Анегл Найденов отнесе много критики навремето заради политиката, която водеше по отношение на руската агресия срещу Украйна и той, заедно с Кристиян Вигенин , се превърнаха в един от явните принципни проевроатлантически ориентирани министри от правителството на Орешарски, които платиха тежка политическа цена заради поведението си.
В същото време ГЕРБ и Бойко Борисов наистина имат нужда от сериозна лява съставка в форматите на своето управление. Поради това, че БСП не успя да се обедини около идея за подобно партньорство, заместител на ляво присъствие в сегашното управление стана политическа партия АБВ . Дали обаче така ще бъде и в бъдеще?! Със сигурност избирането на Манолова за национален омбудсман и признанието на Борисов, че става дума не за случайност, а за подкрепа, биха могли да се разглеждат и като знак, че при водене на политика в полза на идеята за коалиция между БСП и ГЕРБ и на политика, която е доста различна от тази, която в момента се опитва да поддържа ръководството на БСП , социалистическата партия би могла да бъде поканена за партньор в управление, което би последвало сегашния коалиционен формат. От тази гледна точка можем да се върнем към някои стари, позабравени разсъждения, че някой ден не е невъзможна коалиция между ГЕРБ и БСП . Тези думи са били произнасяни още преди Бойко Борисов да стане премиер за първи мандат . Тогава също се говореше за възможна коалиция между ГЕРБ и БСП . Тя по онова време беше обяснявана като невъзможна, защото ГЕРБ имаше нужда да се легитимира като дясна партия, а БСП изобщо не беше в позиция да си представи подобно, от нейна гледна точка, отстъпление. Днес нещата изглеждат по много различен начин.
И ако се върнем пак към интервюто пред НТВ , там имаше още един много интересен израз. Той е, че ГЕРБ и Борисов били единствените , които никога не са влизали в коалиция с ДПС . Истината е, че това говорене от страна на премиера идва в момент, когато има множество подозрения и формули, които чертаят скрити, открити, преплетени, задкулисни и каквито и да е други формати между ГЕРБ и ДПС . На този фон Борисов казва: Аз съм единственият, който не е правил коалиция с ДПС . Ако приемем, че той казва това не просто като политик, но и като изразител на някаква негова политическа ценност, това означава, че ГЕРБ ще се стреми и занапред да не прави коалиция с ДПС . Ако обаче това наистина е така, а в същото време след всеки следващ избор се налагат коалиционни управления, при видимото изчерпване на ресурсите на РБ и пред все по-деморализиращата физиономия, която показва ПФ , единствената възможност да се състави управление, което да носи някаква стабилност и в същото време да поддържа тезата за ДПС вън от властта, това би било форма на коалиране на ГЕРБ с БСП . Така пинг -понговата дипломация или Костинбродската коалиция биха могли да доведат до подобна формула за управление. Ще бъде ли една такава формула за управление израз на неуважение към парламентаризма и към нагласите на българските избиратели, за които сближаването между ГЕРБ и БСП би било не просто неприемливо, но и доста неморално. Сигурно от нечия гледна точка би изглеждало и така.
И тук е мястото да припомним още едно изказване от интервюто на Борисов. Тай казва: В парламента е пълно с юристи. Те приемат закони, които улесняват престъпниците да се спасяват от правосъдие. Какво означава това изказване , ако не презумпцията , че парламентът е своеобразно местопрестъпление, наситено с юристи, които приемат закони , подпомагащи нарушителите на правилата да се спасяват от правосъдие. Какво друго би могло да означава и как друго яче да се тълкува, освен като едно отношение, което сякаш гласи: Властта е прагматизъм. Властта сме ние, които я упражняваме. А парламентът, депутатите и разбира се техните избиратели, са второстепенни герои, от чиято воля нищо не зависи и които повече пречат, отколкото да помагат. При такава философия, ако бъде тълкувана по този начин, коалицията ГЕРБ-БСП тепърва предстои, а изборът на Мая Манолова за национален омбудсман , която както стана ясно е била подкрепена от ГЕРБ, е първи предвестник за нейното случване.
Георги Коритаров
