Казват, че в българските Родопи се крие тайната за добро здраве и дълголетие, пише Кевин Ръшби в разказа си за едно планинско пътешествие в България – с много чай, кисело мляко и... ракия
Бяхме високо в Родопите на Южна България – едно диво място в Европа, където все още може да се видят вълци и мечки; място, което е дом на разпилени, но жилави селца – много от тях пък са повлияни от дългото присъствие на Османската империя, пише Кевин Ръшби за „Гардиън“.
Ръшби тръгнал на пътешествие из Източна Европа и споделя впечатленията си за всяка от страните, през които преминава, а сред тях е и България.
По тесните долини криволичат реки, които издълбават дълбоки клисури, вдъхновили редица истории – като тази за музиканта Орфей. Пътувахме от село Ягодина, видяхме змия сред цветята, бяхме уморени. 12-годишната ми дъщеря Мади явно разгневи боговете, разказва Ръшби.
Мади извади телефона си и пусна Шакира. В стремежа си да докарам специфичните движения на изпълнителката нещо в кръста ми изпука. Хората в Родопите се славят с добро здраве и дълголетие, за мое щастие, продължава пътешественикът.
Пристигнахме в Триград, където собственикът на хотела, в който бяхме отседнали, ни разкри някои от тайните на родопското здраве – мурсалски чай, прочут с противовъзпалителните си свойства, пататник – родопско ястие с картофи, сирене и билки, събрани от планината. По-късно домакинът ни предложи и още един лек – червено вино мавруд – едно от най-добрите в България. Сетне дойде и моментът за киселото мляко, спомня си Ръшби.
Връзката между Родопите и доброто здраве не е нещо ново. Още през 1905 г. руски изследовател отбелязал, че има необичайно много столетници в района и решил, че тайната е в киселото мляко. Тогава се открива бактерията – лактобацилус булгарикус, пише Ръшби в разказа си за страната ни.
Учените открили, че българското кисело мляко заздравява костите и намалява нивото на лошия холестерол в организма – един чудодеен лек. Родопчани, разбира се, знаели, че киселото им мляко е добро, но така и не разкриват каква е тайната за дълголетие.
Изядох си киселото мляко, пих и още чай. После се насочих към бара, където ми показаха различни бутилки алкохол. Извадиха и една бутилка без етикет, която бе пълна с кафеникава течност. Сипаха ми и добавиха лед. Два часа по-късно вече бях сигурен, че съм открил тайното българско оръжие в борбата със слабостите – ракията, категоричен е Кевин Ръшби.
На следващия ден бях много по-добре и се насочихме към популярното Триградско ждрело.
Въпреки че беше август, хората в селото се подготвяха за есента – носеха и цепеха дърва за огрев. Уличките бяха покрити с дълги стени от дървени трупи, а къщите сякаш бяха с изградени укрепления от тях.
Зад къщите пък се намира ждрелото – достатъчно дълбоко, че да погълне лондонския небостъргач Шард (бел. ред. сградата се извисява на 310 метра).
В най-тясната точка се намира тази тъмна, леко страховита дупка, в която се гмурва реката – Дяволското гърло.
Според легендите това е мястото, през което Орфей се е спуснал, за да стигне до царството на Хадес и да спаси любимата си Евридика.
Решихме и ние да минем по стъпките му, пише Ръшби.
Пещерата „Дяволското гърло“ е пропастна и неразклонена. Водите на Триградската река се изливат в „гърлото” от височина 42 метра, като формират най-високия подземен водопад на Балканския полуостров. Заради оглушителния грохот, който се създава, залата с водопада е наречена Бучащата зала. Тя е огромна - втората по големина пещерна зала в България. На около 400 м от входа водите на реката се губят в сифон. Дължината на сифона е повече от 150 м, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през друга пещера.
Интересен факт е, че нищо, пуснато във водите на Дяволското гърло, не излиза от изхода на пещерата.
Туристическият маршрут започва от изкуствена галерия, която отвежда до основата на водното течение и Бучащата зала. Следват 301 стъпала покрай спиращия дъха ревящ водопад. Гледката на кипящата вода, оглушителният рев на водопада и огромното пространство на залата са наистина впечатляващи.
Именно в Бучащата зала Орфей вече не чувал стъпките на Евридика, за да ги последва, уплашил се и се обърнал назад, въпреки че е бил предупреден да не поглежда назад, за да не изгуби любимата си.
Изводът е ясен, пише Ръшби за легендата, ако си намерил правилното решение на проблема, просто не поглеждай назад.
Прекарахме остатъка от деня в катерене и разходка из природата, докато се възхищавахме на 80 уникални растителни вида в Родопите.
Пред очите ни са разкриха величествени панорамни гледки на безкрайни гори и планини. Едно от големите удоволствия в Родопите е чувството, че си в огромно диво пространство.
По залез слънце дойде време за втората лечебна терапия – чай, бобена чорба, кисело мляко и няколко лековити чашки ракия, разказва пътешественикът.
На следващия ден минахме през дефиле близо до Девин, потопихме се в минерални басейни, а по-късно се оказахме в Лясково, където домакини ни бяха Румен и Захарина Росенови. След страхотната вечеря синът на домакините – Борис, ни посвири на гайда, а Захарина ни покани на танц. Аз обаче все още усещах последствията от танца на Шакира и останах на масата с една бутилка ракия, която Румен предостави. В бутилката пък имаше поставени три дървени музиканти, които му били подарък от приятел. Може ли това да е бил Орфей, запитах се аз и надигнах бутилката с ракия, без да се обръщам назад, спомня си Ръшби.
По-късно попаднахме в пламенна дискусия за законите и производството на ракия в България.
„Всеки, който е пробвал нашата ракия, не иска да пие друго“, категоричен е един от участниците в разговора за алкохолната напитка.
„Но бизнесът не харесва тази идея“, допълнил още българинът пред любопитните чужденци.
На следващия ден продължихме пътешествието си и си казахме довиждане с хората в Лясково, които режеха дърва и караха типични за комунистическо време автомобили.
Изкачихме се отново в гората и си набрахме ягоди и малини, а по-късно достигхаме до Чудните мостове – впечатляващо място, където водата е издълбала чудни арки върху високи скали, най-високата от тях бе над 45 метра висока и широка, разказва Ръшби.
Последната си вечер изкарахме в Косово, а на следващия ден спряхме и в Бачково, където има манастир от XI в., преди да се завърнем в Пловдив – древен град и страхотна база, ако искате да изследвате южните планини на България.
Родопите ме излекуваха, но не мисля, че причината е в киселото мляко, завършва публикацията си за страната ни Кевин Ръшби.
