В цяла Европа се готвят за човешко цунами, само шефът на Държавната агенция за бежанците Никола Казаков и приближените му се самоуспокояват с 1 200 свободни места. Асоциацията за защита на сирийските бежанци готви протести пред Министерския съвет.
Не с цветя, а с гневни плакати и протест пред Министерския съвет ще започнат първия си работен ден след лятната ваканция българските министри. Асоциацията за защита на сирийските бежанци (АЗСБ) организира протестна акция пред Министерския съвет в знак на несъгласие с умишленото протакане на процедурите за предоставяне на закрила в Държавната агенция за бежанците (ДАБ). Координаторът на Асоциацията Мохамед Ез се е срещнал с представителя на Върховния комисариат на ООН у нас Роланд-Франсоа Вейл и му е връчил писмо с критични бележки и предложения,
Стъпката е предприета след като ДАБ вече осем месеца не изпълнява взаимни договорености и е прекратила контактите си с организациите на бежанците.
През 2015 г. видимо са забавени процедурите за производство и предоставяне на закрила, което струва време, нерви и средства на част от сирийските граждани, търсещи закрила у нас. Поради намаления административен капацитет, липса на опитни преводачи и интервюисти, недостатъчна вътрешна координация и други субективни причини (като корупция, например), все повече семейства и индивидуални сирийски граждани се обръщат към Асоциацията за защита на сирийските бежанци с оплаквания, че вместо три месеца, производството им продължава по пет и дори шест месеца.
Вярно е, че законът предвижда като изключение производството да бъде удължено с още три месеца при специфични обстоятелства, но в ДАБ изключението се е превърнало в правило и все повече търсещи закрила сирийци са принудени да живеят в центровете за бежанци и месеци наред да чакат необходимите документи.
Ръководството и специалистите от ДАБ не уведомяват сирийските граждани, че удължават срока на тяхното производство, не ги информират за причините, поради което става това, не се срещат с хората, които, откъснати от дом и родина, с нарастваща тревога очакват съдбата си.
Вместо да им разяснят причините за забавените процедури, в ДАБ разлепват някакви съобщения по стените на административните сгради, без да се интересуват колко души могат да ги прочетат, колцина са ги видяли и дали съдържанието им е стигнало до адресата.
Ръководството на ДАБ не използва възможностите на Асоциацията за защита на сирийските бежанци, която многократно е отправяла покани към ДАБ да бъде включена в процеса на общуване между агенцията и търсещите закрила. Подобна административна надменност е особено непонятна в момент, когато нараства бежанската вълна и пред българската държава и ДАБ като неин специфичен инструмент се изправят все по-големи и по-сложни предизвикателства.
ДАБ не предоставя равни възможности на сирийските граждани. Странно защо някои сирийци получават бежански статут, докато други са „удостоени” само с хуманитарен. Документи на едни са готови само месец-два след пристигането си, докато други чакат пет или шест месеца, без да им бъдат изяснени причините за забавянето.
Подобно немотивирано отношение и фаворизиране на едни лица за сметка на други внася разединение сред хора от един народ, настройва ги едни срещу други, насажда подозрителност и вражда сред човешки същества, пострадали еднакво тежко от войната, междуособиците и преследването заради етнос, религия и политически убеждения.
Необяснимо защо бяха отнети скромните 65 лв. социална помощ, която българската държава ежемесечно предоставяше на настанените в бежанските центрове. Това още повече влоши материалното положение на семействата и на отделните сирийци, които не разполагат с лични средства за съществуване.
Храненето бе и остава щекотлив въпрос. Повече от година сирийските бежанци и техни представители алармират ДАБ, че храната, предлагана в бежанските центрове, няма достатъчно вкусови качества и масово се изхвърля след получаването й. Подобни примери от Харманли и „Овча купел” могат да посочат както служители на ВКБООН, така и представители на редица неправителствени организации. С подобна храна се задоволяват само хора, изпаднали в крайна нужда.
Далеч по-лесно и логично би било продуктите или средствата, предвидени за хранене, да се раздадат на търсещите закрила и те самостоятелно да приготвят храна за себе си и за семействата. Сегашната организация страда от ненужна централизация, води до излишни разходи за поддържане на кухни, заплащане на готвачи и помощен персонал, докато крайният резултат – удовлетворението на бежанците, продължава да бъде негативен.
Интеграцията на бежанците в българското общество се превърна в дежурна мантра и куха фраза, която години наред произнасят политици, ръководители и експерти, без това да допринесе за истински стъпки към осъществяване на този наистина сложен, бавен, взаимен и твърде скъп процес.
Трето българско правителство приема амбициозна програма, чертае планове и изпраща бодри отчети, но броят на интегрираните сирийски граждани е отчайващо нисък и е повече плод на усилията на сирийската общност и на самите бежанци, отколкото резултат на промислена, заложена и упорито следвана политическа стратегия. Би могло да се помисли в обезлюдените български села да бъдат настанени и подпомогнати да започнат самостоятелен живот по десетина сирийски семейства, вместо всички да се събират в пренаселени бежански центрове, където се чувстват повече като в лагер за задържане, отколкото на свобода.
Без решителни и незабавни стъпки към осъществяване на заложените в Националната стратегия стъпки, фразата „интеграция” ще се изравни по негативен контекст с думата „реформа” и ще предизвиква единствено насмешка и отрицателни емоции както у българи, така и у сирийци.
От февруари т. г. ръководството на ДАБ прекрати отношенията си с НПО, работещи в сферата на убежището и закрилата. Многократните устни и писмени молби към ДАБ срещат мълчалив отказ. Ръководството на агенцията се капсулира зад стените си, с което съществено ограничава възможностите на ДАБ да отговори на обществените очаквания за компетентност, откритост, европейски хуманизъм и традиционна българска толерантност. Както и по време на първото си назначаване, сегашният председател на ДАБ Никола Казаков премина в режим на полулегалност. Без обяснения Казаков прекрати приемните дни на ръководството на ДАБ, не отговаря на телефонни позвънявания, отправяни от журналисти и НПО, а при опити на български и на чуждестранни граждани да го открият постоянно е „на съвещание” или „извън агенцията”.
По същия „открит” и „комуникативен” начин Казаков е ръководил и Военния почивен дом във Варна, където още пазят топли спомени за добротата и отзивчивостта му. След завръщането на Казаков в ДАБ са напуснали десетки опитни експерти, преводачи и други специалисти, отвратени от стила и методите, изповядвани от новия стар председател. От началото на 2015 г. Казаков не е повишил заплатата дори на един служител и не е дал нито лев за допълнително материално стимулиране, въпреки финансовите възможности, предвидени в законодателството.
Политиката по бежанския проблем е задължение на правителството. Но експертите и административният капацитет са в ДАБ. По закон Агенцията е длъжна да анализира, да прогнозира, да предвижда развитието на процесите и да прави обосновани и насочени към дългосрочен ефект стратегически предложения. За целта тя разполага и с мощния апарат на партньорите от европейските служби за подпомагане в областта на убежището, граничния контрол и т. н. Осми месец националният и международният потенциал остава неизползван.
Когато след седмица или след месец България бъде залята от цунами сирийски, афганистански и други кандадит-бежанци, последният, който ще узнае за бедствието, ще бъде Никола Казаков. Достатъчно е Турция леко да повдигне бариерите си пред една стотна от 2,5 милиона бежанци, препълващи нейните лагери, за да ни плисне неконтролируема вълна от човешки същества, бягащи от война, преследване или търсещи по-сносен живот.
Всички европейски държави вземат трескави мерки да изпреварят, да ограничат и да канализират огромния човешки поток, невиждан от Великото преселение на народите през Средновековието. Италия отделя 800 млн. евро, за да посрещне и да настани нелегални имигранти и бежанци. Германия очаква от 750 000 до 800 000 пришълци. Унгария издига яка стена. Гърция получава близо 400 млн. евро от ЕС. Католическата църква в Ирландия призова вярващите да защитават правата, религията и традициите на мигрантите, които са преследвани и търсят спасение.
Само България и ДАБ очакват да падне таванът или бежанската вълна и в последния миг да се отклони някъде към Русия или Китай. Тази вълна ще помете и крехкия социален ред в българската държава, и бюрцето, зад което се е окопал запасният тиловак Н. Казаков. Който отново доказа, че нищо ново не е научил и нищо старо не е забравил.
Дарин Драмски
