подпалена сградата на бившия Партиен дом. За четвърт век, шест обикновени и едно Велико народно събрание, никой не показа волята да заличи следите от този пожар”. Това заяви председателят на БСП Михаил Миков във Фейсбук по повод годишнината от подпалването на сградата, в която тогава се помещаваше БСП.
И макар материалните щети вече да ги няма, все още се борим с духовните поражения. Днес още се случва някой друг символ, пазещ историческия спомен за цяла епоха, с нейните жертви и подвизи, с нейните достижения и несбъднати стремежи, да попадне в полезрението на някой „изразител на политическо мнение”, въоръжен с четка, флакон и омраза. Вярно, боята не е като пламъците, подигравката не е като насилието, но ми се струва, че важният момент е в усещането за границата – онази между цивилизованото и отговорно поведение спрямо историята на народа и вандализма, който иска да я заличи на всяка цена”, отбелязва лидерът на социалистите.
Ето пълния текст на коментара:
Приятели,
Навършват се точно 25 години от събитие, чиято сянка съпътства целия преход и се усеща и до днес. В нощта на 26 август 1990 г. беше подпалена сградата на бившия Партиен дом, в която по онова време се помещаваше БСП.
За близо четвърт век, шест обикновени и едно Велико народно събрание, никой не показа волята да заличи следите от този пожар. Някои приеха това безсмислено хулиганство за своя кауза и своя победа и къде по-явно, къде по-скрито, се гордееха с него през времената на прехода. Учудващо е, че подобна реторика се чува и днес, когато още има партии, които нямат друга идеология, освен антикомунистическото говорене и отрицанието на всичко минало, които омаловажават постигнатото от нашите родители и охотно предлагат и продават националните ни интереси през морета и океани. За мен продължава да е необяснима от цивилизационна гледна точка и свръхреакцията към символите на един свален режим от страна на онези, които дълго са били пасивни по отношение на неговата същност или дори са я подкрепяли, според модата и интереса си.
И макар материалните щети вече да ги няма, все още се борим с духовните поражения. Днес още се случва някой друг символ, пазещ историческия спомен за цяла епоха, с нейните жертви и подвизи, с нейните достижения и несбъднати стремежи, да попадне в полезрението на някой „изразител на политическо мнение”, въоръжен с четка, флакон и омраза. Вярно, боята не е като пламъците, подигравката не е като насилието, но ми се струва, че важният момент е в усещането за границата – онази между цивилизованото и отговорно поведение спрямо историята на народа и вандализма, който иска да я заличи на всяка цена. Примитивно е да се мисли, че прекрачването на тази граница вреди само на нашата партия – то вреди на целия ни народ. Ние от БСП сме тези, които през цялото това време запазихме дух на политическа толерантност, какъвто малко партии успяваха да демонстрират, дори инцидентно.
