Докато целият свят е под глобална терористична заплаха, докато постоянно се чуват информации как в България е влязъл един или друг джихадист, при условие, че ние сме първата християнска страна на пътя на фанатизираните ислямски радикалисти, Българската православна църква тотално се е изолирала от гигантския проблем.
Съвсем видно е, че тя не сътрудничи нито с държавата, нито с нейните служби, нито с другите православни църкви за обмен на информация. Българската църква не запознава паството си с трагедията на войната, с жестокостта на терористите от „Ислиямската държава“, с последиците от военните конфликти. Въпреки, че нейният официален сайт е хакнат от неоосманлии, тя за бдителност не говори. За солидарност към жертвите абсолютно нищо не прави. Всеки разумен гражданин на нашата страна се пита: С какво е полезна църквата на сегашното българско общество?! Тя само ни приспива, като ни предпазва от йогата, а не ни просвещава в нашата си православна вяра и не цени живота като основна висша ценност. Нея я няма при младите семейства и при бременните, няма я обаче и при мъртвите. Животът, който Бог е създал, българската църква не пази.
Замисля ли се църквата защо бежанците дори не искат и да преминат през България? При първите бежански вълни как този народ, който Синодът нарича „благочестив и православен“ в своите богослужения, се обърна към онези в страдание? По пътя на бежанците никоя българска епархия не осигури трапезария, временна леглова база, социални пансиони ли някакво административно съдействие от страна на Митрополиите за уреждане статута на тези хора в нищета и страх. България губи милиарди, които би могла да получава от Европа, ако църквата бе реална опора на държавата в подобни ситуации и изпълняваше поне на елементарно ниво основни хуманитарни дейности. Църквата кого нахрани, кого напои, кого подслони, кого обезпечи, кого подпомогна? Никого!
В Гърция и Македония дрехите, храната, лекарствата, водата, а понякога и подслона, ако е разрешено от властите, са осигурени от съответната църква. В Сърбия монаси помагат на бежанците с пренасянето на багажа им. Превозват ги. Предоставят им условия да се изкъпят и нахранят и ги придружават до границите със Словакия и Хърватска. За нашата църква обаче човекът не струва пукната пара, освен ако не е член на Светия Синод, не е забогатял див престъпник или редовен вносител на лепта, индулгираща го пред някой владика.
На всеки седем минути в България умира по един човек. Демографското състояние на нацията е повече от катастрофално. Нашата църква ни говори за славното минало от времето на отдавна несъществуваща Византия. Нашата църква е напълно неадекватна на християнството. На нея най-излишен и е Христос. У нас населението е застаряващо. Живее дълго, но е болно и в голяма степен инвалидизирано , а нашето духовенство си стои в храмовете, облича се с бляскави одежди и живее в друг свят, ама не духовен,а психопатологичен, арогантен и нагъл. Кога църквата ни се погрижи за старците, които са захвърлени в старчески домове или се разкапват от болестите в собствените си къщи? А тези хора са мъдрост, която отива на вятъра и бавно и недостойно гаснат във физическа смрад и духовна пустош. Кога църквата ни подкрепи младите да раждат по повече от едно дете? Кога възпитаваха нуждата от потомство сред вярващите? Кога отпусна безлихвен заем, както правят църквите в Румъния и Македония за ново семейство? Кога подкрепи самотните родилки при раждането и отглеждането на техните деца? БПЦ е против абортите,ама с думи, не с действия. Тя иска вероучение, за да повярват хората, ама те ще се поверят на вярата, когато нейните представители им покажат обич и загрижа.
Как българската църква убеждава ежедневно бягащите от страната млади, способни и талантливи българи, че е добре да се върнат в Родината си? С кой морален облик тя може да убеждава? Да, тя не иска даже и да убеждава! Българите бягат от България и не продължават да са част от българските епархии в чужбина. Изпадат в духовен вакуум . Тяхната църква не се е погрижила за тях тук, та камо ли в чужбина. Защото всички знаят, че църковните структури навън са структури на бившата ДС, не на Бога.
Всекидневната реалност до толкова е отдалечила хората от църквата, че никой освен църковниците не може да си обясни, защо тя съществува. На българите изобщо не им пука за християнството и основна вина има дехристиянизиралата се църква. Обществото ни трайно абдикира от православната цивилизация, към която принадлежеше повече от 11 века заради отсъствието на състоятелна и пълноценна православна църква.
В Източна и Южна България се наблюдава шалваризация , която не е типична за тукашното мюсюлманство, а църквата не противостои. При ислямизация в ислямското вероизповедание би било естествено да се наблюдава християнизация в християнското, за да може да съществува реален диалог и и мир, а не асимилация . В сенките отзад при едните стоят адвокати и финансисти на постигащи целта за институционализирано забогатяване, а при другите-само забранени сенки на отрудени възрастни женици. Наблюдава се размяна на ролите. Съвсем скоро принадлежащите към православието ще са във функцията на прислужник “Ориент експрес “ на примамливия дори на Запад ислямски културен мистицизъм. Филми сладкарници, ресторанти, фабрики и т. н. с традиции, които след края на Османската империя бяха позабравени, сега някой ни припомня.
У нас осезаемо се наблюдава как културата на исляма се развива, а на православието се свива. В това време църквата ни се ръководи по модата и не е далновидна. Тя е против курсовете по йога, но не е против курсовете по кючек. Тя не се замисля кое до какво води и то от по-близо и по-бързо. В България няма реален етнически мир. Има етническо примирие. У нас различните етнически общности изобщо не се познават и изобщо не контактуват по между си. Това не е мир, а притъпена нервност. Българското православно духовенство не служи на Отец, Син и Дух Светии, а служи със своята си църква само и единствено на себе си /с редки изключения/.
Църквата ни мълчи и за огромната ширеща се проституция в страната, за наркотрафика и за наркоманизацията на младото население, за алкохолизирането на хората в работоспособна възраст, за олигархията и олигофренията , за мафиотизацията на държавата, корупцията в администрацията, за мизерията на народа, за разврата в обществото, за погрома в медиите, за бурната и безнаказана престъпност, за забогатяването на богатите и обедняване на бедните, за увеличаващите се самоубийства и т. н. Църквата ни в днешно време изпълнява ролята само и единствено на обикновена и евтина погребална агенция.
В света се създава нов морален институт в лицето на сега учредяващия се международен съд за зверствата на комунизма. България, че я няма между останалите страни от бившия соцлагер , иницииращи създаването на новата организация я няма-то това е ясно, но повече от четвърт век Българската православна църква продължава да извършва престъпления срещу човечеството в полза на управляващата я червена върхушка. Тя не призна злодействата на комунистическия режим и не прогласи за светии онези, които за вярата погубиха живота и семействата си, но и като не се освободи от онези, които са пращали хора по затвори и лагери само заради инакомислието им. Нещо повече -продължава да ги държи в ръководството си, защото подчиненото свещенство е напълно зависимо и страхливо. Такава е тя-нашата църква и тези, които наричаме духовни водачи.
Капка Стоянова
Във връзка с публичната изповед за църквата на проф. Славка Божкова във Фрог нюз, озаглавена: Струва ми се, че тровят патриарха, в редакцията беше изпратена поема като за бохема, в която народният гений възпява казаното от нея. Публикуваме го едно към едно:
Душата агентурна-в клетката културна
Проф. Божкова, така ме вдъхновихте,
след многократен прочит да Ви запечатам в стих.
Нахлули чувства откровено споделихте
неподозиран чист сарказъм между думите открих.
Събрала смелост в пищна еманация на мисълта
душевните си преживявания ни разкрихте.
Макар и овдовяла в джоба със седемдесет лета
в епископ Тихон архиерея или пък мъжа открихте?
Пъхтяща под товара Ви на съвестта
в агентното си минало ни потопихте.
И шапка сваляте на „Двери“-сайтът на духовността,
все пак на „ясла“ там сте и не му изневерихте.
На Желев подобаващо отдадохте честта,
заслужила я е десетки томове изписал.
За жалост не от мъдрост трупал е слова,
а в доноси приятели, познати е описал.
Ах, мила наша Славке, кака можа
кирливи ризи да развееш чак от Русенска епархия?
На твоя мил приятел патриарх сега
съня да притесниш за някакви си хилядарки.
Та той митрополит Наум и на сайт качил одит
И никой не разбрал и не прочел е.
То времето минава, керван и кучета-все тая,
щом минали са вече трите дни-на чудото изпуснат му е края.
Ох, Славке, за Антоний нито дума вече,
че твърде агнешка е мръвка-стой далече!
Заради него ще те хвана здраво за врата,
че този парфюмиран момък ми е все в ума.
Да, смешно беше скъпа, откровена госпожа,
Отгоре всичко си е тихо и спокойно.
Отдолу миризливо е и кално и в мъгла.
Ти каза истини и чакаме ответ достойно.
А колкото до липсващият път на младите до храма
На кой му пука-камо ли на Синодалните владици?!
Многострадална Славке, интересува ни обаче като дама
Епископ Тихон погледна ли те през ресници?!
Някаква
