На днешния ден през 1895 над триста души се качват на Черни връх и поставят началото на организираното туристическо движение в България. Писателят Алеко Константинов, чиято е инициативата за този първи поход, свидетелства, че идеята е възникнала в тесен кръг от любители на българската природа, а ефектът е надминал стократно всякакви очаквания.
Не тук, не, а в девствените лесове, в едва пристъпните скали, в дооблачните върхове, около вечните снегове, при горните езера, до островърхите тронове на дивите кози, при жилищата на сърните и елените, около кристалните потоци със сребриста пъстърва, в царството на орлите и многократните екове - там, там е хубавата, дивната омайната майка България, пише Алеко в поканата, публикувана във вестник „Знаме“.
Днес, 120 години по-късно, любовта към природата продължава да е движещата сила, мотивираща основния поток от туристи в планината, съобщават от WWF България.
Доказват го допитванията до общественото мнение, включително и последното социологическо проучване, изготвено във връзка с актуализацията на плана за управление на Природен парк „Витоша“, която се подготвя в момента.
Според данните от проучването 81% от хората асоциират Витоша главно с природата, следват отдихът и туризмът със 76,5% (възможен е повече от един отговор), далеч по-назад остава спортът (19%) и хижите и базите за настаняване със 17%.
Препоръките и очакванията на туристите са свързани най-вече с осигуряването на обществен транспорт до планината. Категорично доминира идеята Витоша да е място за отдих на живеещите в прилежащите селища като максимално се съхранява природата и се увеличат грижите за нея. Визията Витоша да се превърне единствено в спортен и туристически център има малко поддръжници (17%), показва проучването, извършено в общините София, Перник, Самоков и Радомир.
Едва ли е изненада, че 82% от всички интервюирани предпочитат да посещават парка през лятото. Следват есента (48,5%) и пролетта (47,6%); зимата се предпочита от 37,6%. Дори през зимните месеци посещенията в планината са основно с цел разходки, походи и еднодневен отдих сред природата.
За разлика от времето на Алеко, над половината посетители днес се придвижват до планината с лични автомобили. Този избор се обяснява от 44,4% с липсата на удобен масов градски транспорт. Такъв ползват почти два пъти по-малко посетители на парка (25.5%).
Според 90% от интервюираните оптимизацията на сега съществуващите линии на масовия градски транспорт е напълно подходящо или до известна степен подходящо решение на проблема с достъпа до планината.
Респондентите подкрепят най-вече възстановяването на съществуващите писти и спортни съоръжения, тяхното модернизиране и поддържане. Според тях, създаденото досега е достатъчно, за да задоволи потребностите, се казва още в изследването, публикувано на сайта за актуализация на плана за управление на Витоша.
Цитираните социологически данни показват, че опазването на природата в никакъв случай не е попада в конфликт с интересите на хората. Напротив, обществеността държи най-много на запазването на Витоша като диво място, подходящо за разходки и отдих сред природата. Изключително важно е новият план за управление на природния парк да се съобрази с тези нагласи и да акцентира върху нуждите на хората, които са в хармония със съхраняването на природата.
Отбелязвайки 120-годишнина от първото масово изкачване на Витоша, е добре да се замислим за бъдещето и да си дадем сметка, че от решения, които ще бъдат взети сега, зависи как ще изглежда планината след още 120 години. Признателността към делото на Алеко Константинов ни задължава да помислим дали бъдещите поколения ще ни бъдат признателни за опазването на невероятната дива природа на Витоша.
Днес, 120 години по-късно, любовта към природата продължава да е движещата сила, мотивираща основния поток от туристи в планината, съобщават от WWF България.
Доказват го допитванията до общественото мнение, включително и последното социологическо проучване, изготвено във връзка с актуализацията на плана за управление на Природен парк „Витоша“, която се подготвя в момента.
Според данните от проучването 81% от хората асоциират Витоша главно с природата, следват отдихът и туризмът със 76,5% (възможен е повече от един отговор), далеч по-назад остава спортът (19%) и хижите и базите за настаняване със 17%.
Препоръките и очакванията на туристите са свързани най-вече с осигуряването на обществен транспорт до планината. Категорично доминира идеята Витоша да е място за отдих на живеещите в прилежащите селища като максимално се съхранява природата и се увеличат грижите за нея. Визията Витоша да се превърне единствено в спортен и туристически център има малко поддръжници (17%), показва проучването, извършено в общините София, Перник, Самоков и Радомир.
Едва ли е изненада, че 82% от всички интервюирани предпочитат да посещават парка през лятото. Следват есента (48,5%) и пролетта (47,6%); зимата се предпочита от 37,6%. Дори през зимните месеци посещенията в планината са основно с цел разходки, походи и еднодневен отдих сред природата.
За разлика от времето на Алеко, над половината посетители днес се придвижват до планината с лични автомобили. Този избор се обяснява от 44,4% с липсата на удобен масов градски транспорт. Такъв ползват почти два пъти по-малко посетители на парка (25.5%).
Според 90% от интервюираните оптимизацията на сега съществуващите линии на масовия градски транспорт е напълно подходящо или до известна степен подходящо решение на проблема с достъпа до планината.
Респондентите подкрепят най-вече възстановяването на съществуващите писти и спортни съоръжения, тяхното модернизиране и поддържане. Според тях, създаденото досега е достатъчно, за да задоволи потребностите, се казва още в изследването, публикувано на сайта за актуализация на плана за управление на Витоша.
Цитираните социологически данни показват, че опазването на природата в никакъв случай не е попада в конфликт с интересите на хората. Напротив, обществеността държи най-много на запазването на Витоша като диво място, подходящо за разходки и отдих сред природата. Изключително важно е новият план за управление на природния парк да се съобрази с тези нагласи и да акцентира върху нуждите на хората, които са в хармония със съхраняването на природата.
Отбелязвайки 120-годишнина от първото масово изкачване на Витоша, е добре да се замислим за бъдещето и да си дадем сметка, че от решения, които ще бъдат взети сега, зависи как ще изглежда планината след още 120 години. Признателността към делото на Алеко Константинов ни задължава да помислим дали бъдещите поколения ще ни бъдат признателни за опазването на невероятната дива природа на Витоша.
