Всеки четвърти българин в Германия получава обезщетение за безработица от Агенцията по заетостта, пише германското издание Der Spiegel, цитирано от "Фокус". В началото на 2014 г. отпаднаха и последните ограничения за гражданите на България и Румъния, които желаят да работят във Федерална република Германия.
И макар в обществения дебат двата етноса да са възприемани като група от германското общество, данните показват, че намирането на работа, от която да се издържат самостоятелно, е по-трудно за българите, отколкото за румънците.
Това със сигурност означава, че гражданите на България и Румъния се различават съществено по отношение на интеграцията в пазара на труда. Статистиката показва, че към май 2015 г. безработицата при българите в Германия е била 16,2 на сто. При румънците обаче нивото е значително по-ниско и през същия период показва 6,4 %. Съответно лицата от български произход, получаващи обезщетения от германската социална система, са 27,6 %, докато при румънците те са едва 11,5 %.
В Германия българите са концентрирани основно в Берлин, Хамбург, Мюнхен, Нюрнберг, Франкфурт/Майн и Дуисбург. Броят им към април 2015 г. е 203 хил. Около 85 хил. от тях имат трудови отношения с германски работодател, а 54 хил. (или 27,6 на сто от всички български граждани в Германия) се ползват от помощта на приемащата държава. За сравнение германските граждани, ползващи правото на помощ, са едва 7,5 на сто.
Ако се вземат предвид показателите от предходната 2014 г., когато тези, които са зависели от държавните пари са били 32 хил., се наблюдава възходяща тенденция. "Имаме и по-сериозни проблеми. Но трябва да държим под око това развитие. Тук има хора, които не са подходящи поради ниското им образование или липсата на езикови умения, които да им осигурят работа", обясни директорът на Агенцията по заетостта Франк-Юрген Визе.
