Един от най-страшните симптоми на разпада на доверието между хората в държавата ни е контролираното отсъствие на Истината. И онова, което долавят сетивата ни - требенето като с хербициди на всеки, който е извън рамката и системата. Просто Истината стана плевел, а плевелите - истински бижута на (д)еволюцията, добутала ни до днешния ден, който е дълъг десетилетия.
Оставена без застъпници, или в ръцете на омбудсмани от най-разнообразен вид, Истината става лесна плячка на всеки популист, двуличник и нечестивец.
Самата тя, Истината, стои в мислите на всеки нормален, земен човек.
И колкото да е крита, забравяна или невидима, тя е жива. И докато на нейно място в публичността шества Лъжата, Истината, фризирана удобно и селективно, ще е удобното прикритие или окоп на всеки "предприемчив" манипулатор.
И ако Темида е с вързани очи, но намига дяволито на дяволитите, през дупчиците на превръзката от известната скулптура, то Истината ще продължи да живее с вързаните си уста, тихо съскайки или плачейки, все безсилно.
А хората, които я търсят, ще останат и остават самотни в своята „наивност“.
И объркаността, двусмислието, търсенето на псевдо спасители и делегирани светци ще бъде реалността, в която здравия смисъл трудно се побира или оживява с изкуственото дишане на душите, търсещи спасение в себе си и в самотата. Напускайки социалното, колективното, общото.
Забележете, ние живеем в XXI век и това в чии ръце е микрофонът, кому медиите да(ря)ват думата предопределя и тая крива оптика на общественото зрение – по пътеката на НЗОК - кривогледството и словоблудието не се лекуват.
Всеки смислен лекар ще ви каже – лекуваме по симптоми, но накрая винаги има диагноза. Тук диагнози няма, няма и рецепти, има врачки, видения, поверия и бездуховност - симптоми на помръкналата ни вяра – в себе си и в Господ.
Просто ние сме изгонени от храма, който е бил винаги в душите на хората. Крехката човешка душа е била винаги уязвима и слаба без вяра.
И накрая, времето, в което живеем днес – фарисеи ни спасяват от себе си, сочат ни следствията, забравят причините, а малкият човек, данъкоплатецът, немее или мучи тихо. Безсилна пред мощта на невидимия съюз на медии, статукво и придворни певци и изпълнители на познати песни, с нов, все по-пошъл аранжимент.
„Златният Орфей“ не възкръсна, защото естрадата с пошлото не е спирала да е в ефира на душите и умовете ни. Допусната наивно, като приятел на гости, обрал семейните ценности, след празника и веселбата.
Юрий Йорданов - Факел
