Да, политическият, икономическият, финансовият и медиен олигарх ДП е зло. Той е абсолютна илюстрация с делата си, с хищността си, с нрава си, със самата си външност, ако щете, на какво заприлича българската демокрация – той е нейното лице, нейната форма и нейното съдържание.Това заявява във фейсбук проф. Николай Слатински, коментирайки официалното превръщане на ДП в медиен олитарх.
Ето и продължението на неговия коментар ДП, демокрацията в България и властта.
"...Наистина каква я мислихме на първите митинги преди 25 години, каква стана! По-добра равносметка и по-точна епитафия на нас, първото поколение, започнали прехода – кой в центъра, кой като мен - по места, здраве му кажи…
Но с едно не съм съгласен и едно не разбирам.
И заради това, с което не съм съгласен и което не разбирам, смятам, че има или всеобщо, всеобществено и всевъобществено лицемерие или поне заравяне на главата в пясъка.
Защото ДП не е сам, не е един, не е единствен, не е единак! ДП действа абсолютно синхронизирано с още друга одиозна личност, с другото лице, форма и съдържание на нашата демокрация! Само че за тази личност, която тук не просто значи, а много значи, не се обелва дума от тези, които най-сетне решиха да се запитат за парите на ДП, за неговия морал и за това – защо въобще той има почва у нас.
Аз преди време писах и колкото и нескромно да е, ще се самоцитирам (за повече виж на моя сайт текста „Едноличното управление след 25 години се заменя с двулично, т.е. двуличностно“):
„В държавата ни се установява двулично, т.е. двуличностно управление - в смисъл на управление на две лица. Единият върви напред с големите пари, другият - с голямата власт. Този, който върви с големите пари, чрез тях получава голяма власт. Този, който върви с голямата власт, чрез нея получава големи пари… Преди 25 години се надигнахме срещу еднолично тоталитарно управление, а сега постепенно попадаме под властта на друго – двулично, в смисъл на двуличностно тоталитарно управление. На човека с големите пари и на човека с голямата власт.“
Вероятно набраната смелост да се атакува ДП е в резултат на това, че да се пише срещу него е по-безопасно, по-цветисто, по-атрактивно и въобще по-по-най-безболезнено, а с това и безполезно. Само че половината истина не е цялата истина, тя е повече полулъжа. А полулъжата е много по-близо до лъжата, отколкото полуистината – до истината."
