Нищо друго, измислено от човека, не е породило толкова много радост, колкото добрата кръчма. С тази мисъл на Самюел Джонсън (1709-1784) започва есето си за Балканската кръчма д-р Георги Чалдъков.
От древна Гърция, когато Платон написва книгата си Symposium, всичко е sympotein (да пиеме заедно) – пиршество, коктейл, get together party, liquid discussion. На Платоновия симпозиум в Атина се събират философи, които обсъждат природата на познанието, ядат и пият вино -понякога само пият. През това време по старогръцки обичай симпозиархът („председателят“ на симпозиума) разрежда виното. Ако разговорите са сериозни, долива повече вода – общо приготвя три “кратера” – първият за здраве, вторият за удоволствие, третият за сън, повече от три кратера водят до лошо поведение. И симпозиархът не отговаря за това.
Сега по стените на някои от новите бургаски кръчми има калиграфски изписани мъдрости – една от тях е: “Семейството омръзва, кръчмата не!” Съвременният испански писател Антонио Гомес Руфо също е написал мъдрости в “Душата на рибите” – една от тях е: “Душата тежи толкова, колкото тежат нейните спомени.”
България
През 1879 г. Нико Попов – първият кмет на Бургас – е съветвал “по-будните да отварят повече заведения за масово хранене (и пиене), които да улесняват и развеселяват хората, за да забравят 5-вековното робство.” Така през 1888 г. на разположение на 9 865 бургазлии е имало 155 питиепродавници. Най-забележетелното събитие на питиепродаването се случва на 28 август 1938 г., когато министърът на просветата Николай Николаев открива Морското казино – най-посещаваното “читалище” на Бургас. До 1990 г, след което е оставено на саморазрушаване, защото вече няма министри като Николай Николаев – доктор на правните науки, един от 43-мата депутати, които не дават българските евреи на нацистите.
През 1934 г. е имало 179 кръчми, 92 кафенета и един Руски клуб на разположение на 36 231 бургазлии. По това време е открита най-демократичната кръчма в града – “Двата лева” – ядеш и пиеш “на корем” за два лева (един от собствениците е бай Киро, бащата на една от най-красивите бургазлийки – Дора К. Новакова, светла й памет).
Най-аристократичното място за отмора и веселба в Бургас е било Гражданския клуб – в центъра на града, на „Богороди“ 18, единият етаж за кафе и игра на карти и табла, другият – ресторант. Собственик на Клуба е евреинът Давид, той става кръстник на сватбата на майка ми и баща ми през 1938 г., когато баща ми е келнер в Клуба, след това – съсобственик с Давид.
Сега „Веселбата в Бургас“ има около 4 000 посетители във Facebook.
Сърбия
От многото кръчми и кафани ще спомена само кулинарната олимпиада в Лесковац – малък град на 40 километра южно от Ниш. С Горана, Брани, Владмила, Зоран, Стево и други приятели от Ниш пътуваме по пътя за Крагуевац и след 30 минути сме в Лесковац – не защото там е модерната Клиника по IVF (ин-витро оплождане). А защото нейният ръководител професор Миодраг Стойкович ни е поканил на рощилиада – олимпиада на скарата (на сръбски “скара” е “рощил”). По това време на годината – към края на лятото – Лесковац е най-гъсто населеното място на света – хиляди хора, тонове месо, вино, ракия – и червени люти чушки. Енергично усмихнати млади хора пляскат месото между дланите на ръцете си, слагат го на скарата и пляскавицата е готова за ядене след 15-20 минути – “ръкоплясканата” скара е традиционен сръбски патент. И червеното вино, особено онова с надписа pro cordis – черногорските врани коне, виното е кръстено на тях – “Враняц”. Рощилиадата продължава три дни и три нощи, и в края на следващото лято пак сме “от Ниш на пътя за Лесковац”...
А сега, в първите дни на септември, тръгваме към Велико Търново, където край Петропавловския манастира до Лясковец, ще има веселба с много скара и много музика. Нашата рощилиада се нарича Скариада.BG. По това време на годината Лясковец ще бъде най-гъсто населеното място на света – хиляди хора, тонове месо, вино, ракия, манастирска чорба... Ще им акомпанират Иво Папазов-Ибряма, Горан Брегович и други балкански музиканти. За разлика от Платоновите симпозиуми, веселбата на Балканите няма симпозиарх.
Напомня ми на една народна песен в изпълнение на поета Борис Христов: "Понеделник рано косили сме сяно, коси тата, косим я, косиме и двата... Във вторник рано пластили сме сяно...“ Сряда, четвъртък, петък... докато: "продали сме сяно" и в събота "пропили сме сяно! Пие тата, пием я, пиеме и двата! А в неделя: "Плаче тата, плачем я, плачем и двата!
Все пак, от такива веселби душата на Балканите става по-тежка. И уникална.
Факел
