Патриарх Неофит реши да не поздрави миряните за празника на катедралния храм „Св. Александър Невски“, който е е втори по големина на Балканите. Това разочарова много вярващи, които близо 2 часа чакаха с нетърпение да чуят словата му в края на празничната литургия, видя екип на Фрог нюз.
Когато Неофит застана пред олтара, всички се скупчиха пред него по традиция. Духовниците веднага му подадоха микрофон, за да може словата му да се чуят по-добре. Вместо да го вземе, той го избута настрани и педпочете да мълчи. След това побърза да се прибере обратно в олтара. Това попари надеждата на хората да чуят какво иска да им каже духовният водач на Българската православна църква.
Тивериополският епископ Тихон, председател на църковното настоятелство на храм-паметника, взе думата. Той подчерта, че въпреки обществените дебати около името на катедралата, тя винаги трябва да се казва „Св. Алексанъдр Невски“. Тихон напомни неговата огромна историческа роля за освобождаването на България от петвековното османско владичество.
Храмът е построен в чест на руския император Александър II, наричан още „Цар Освободител”, чиято армия през 1878 г. освобождава България. Св. Александър Невски, чието име носи катедралата, е руски княз (1220-1263) - велик пълководец и дипломат. Той е светец-покровител на руския император Александър II и е символ на руската бойна слава.
Храмът е изграден по предложение на българския политик и общественик Петко Каравелов (1843 г. – 1903 г.). Първоначално е било решено той да бъде издигнат в Търново, но българският княз Батенберг (управлявал 1879 – 1886 г.) настоява да е в София. Една част от средствата за построяването на храма се отпускат от държавния бюджет, друга от дарения на видни граждани, включително и от княз Батенберг, който дарява сумата от 6000 златни лева.
На 19.02.1882 г. се полага основният камък, но строежът започва по-късно - през 1904 г. Храмът е завършен едва през 1912 г., а е осветен чак през 1924 г.
По стар обичай в основите му е вградена метална кутия с имената на членовете на правителството и причините за построяването на храма. При проектирането се търси помощ от Русия. Изпратени са 5 готови проекта от Санкт Петербург. Княз Батенберг се спира на проекта на архитект Богомолов, но проектът е отхвърлен по-късно поради различни причини. Междувременно Богомолов умира и новото проектиране е възложено на видния професор от Художествената академия в Санкт Петербург Александър Померанцев.
Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и побира 5000 души. Цялата е облицована с бял врачански камък, а входните врати са изработени от славонски дъб. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина и има 12 камбани, като най-голямата тежи 12 тона, а най-малката – 10 кг. Звънът им се чува в радиус от 15 км.
Интериорът на храма е уникален - впечатлява с великолепната си мраморна украса, със стенописите и 82 икони, дело на български, руски и чешки художници. Най-голям интерес предизвикват мраморният иконостас, царският и патриаршеският трон и амвонът. Друга ценност е мозаечното пано с цар Фердинад (управлявал 1887 – 1918 г.) и царица Елеонора. От 1946 г. храмът има два празника: 12 септември – пренасяне мощите на св. Ал. Невски от Владимир в Санкт Петербург, и 23 ноември – денят на Успението на св. Александър Невски.
В подземието на храма се намира Криптата – с иконна сбирка, където могат да се видят шедьоври на иконописното изкуство. Като паметник храмът е без енория и освен ежедневното, неделно и празнично-обществено богослужение, тук не се правят кръщенета, сватби и погребения с някои изключения – сватбата на цар Борис ІІІ (управлявал 1918 – 1943 г.) през 1930 г. с принцеса Джованна Савойска, опелото му през 1943 г., както и опелата на патриарх Кирил през 1971 г. и на големия оперен певец Борис Христов през1993 г.
