Автор: Кольо Парамов
На 5 ноември 2013 година известният като баща на българският валутен борд Стив Ханке пусна за Cato Institute статия „Вulgaria the next 20 years”. В нея професор Ханке, твърде раздразнен от управленския елит на България тогава /Станишев-Орешарски/, поставя най-важният въпрос за съвремието ни-корупцията в държавата. За нас българите корупцията е ежедневие, а за професор Ханке, след 1997 година-близо 17 години, е предизвикала изненада.
Това за мен не е толкова важно. Аз знам, че корупцията е основният съпровождащ елемент на борда на Ханке. Само чрез корупция у нас може да оживееш. И това го заявяват много, много важни хора в държавата. Но Ханке сгреши в основата. И това е фундамента на проблема. Професорът не успя да отдели паниката в банковата система след 1997 година в България, а оттам сгреши и методиката за определяне на паричната маса. У нас през 1997 година бяхме в „голямата депресия” и грешките в монетарните правила възпроизведоха неизвестни отрицателни резултати. Тотално бе отхвърлено условието за поетапното силно парично предлагане, а оттам и отчитането на фактора за паричния мултипликатор. Днес някои се сещат само на ум за бюджетния мултипликатор, но как да бъде отразен той, след като паричната маса не съответства на доходите и парите в обръщение?!
Валутният борд като идея
Хората, от които зависи това преодоляване имат мисленето и практиката от преди 1989 година. С огромно съжаление в Централната банка прагматиката е същата от октомври 1989 година. Повтарям, за да се запомни!!! При тази сложна и противоречива реалност всякакви функциониращи алтернативи като схващане, предложение и приемане са невъзможни. Днес те биха се приели и оцeнили като налудничави идеи, нереални изчисления и съвсем битови приумици. Целият проблем, че ние 25-години не даваме отговор за държавата и съвкупното търсене. Ние отделихме държавата като влияние на разходи върху производството и се отказахме от всякакъв контрол. Нито Чехия, нито Полша, нито Румъния направиха това. Ние в България не успяхме да дефинираме държавата като стабилност в поетапната промяна на собствеността.
Ние я раздадохме по пародиен и не знам какъв нагъл начин на хора, признателни на шепа политически шмекери, а това не е същностната приватизация. Това е обогатяване заради стила на Иван Костов, но не икономика с действие за принос към държавата. Това е една елементарна пладнешка кражба. Така, че професор Стив Ханке чрез България се сблъска с обратната страна на неговата наука. Той наистина днес се учудва как е могъл да повярва на българите, че ще успеят чрез приоритета на борда да променят по същество мисленето си. Отношението им към държавната стабилизация Ханке си я представял като дисциплината на деня с точността към делото към валутния борд-без корупция. В края на 2013 година Ханке осъзнава, че корупцията в България е като гнида, която срива идеята му за възход на държавата.
Не случайно в написаното към статията „България през следващите 20 години”, Ханке дава жестоките определения към реалностите у нас. Той цитира лондонския „Икономист” от 21 септември 2013 година, давайки за пример другата реалност в България, като уточнява „Това, че господин Пеевски е станал символ на всичко, което е грешно с българските политици”, е показателно за неговото ново разбиране за ситуацията в България. По-надолу коментира получените чрез лъжа помощи от Франция от министър Иван Данов чрез тежката и фрапираща оценка на парижкия „L Exspress”. Професор Ханке е имал илюзията, че чрез валутния борд ще дисциплинира червените олигарси в България, което като очакван негов принос би спомогнало за друга икономическа атмосфера. Оценявайки днес корупцията през призмата на валутния борд, не можем да пропуснем самозаблудите на проф. Ханке за очакваната промяна в страната. Промяната вече е политически невъзможна, защото обогатяването на малцина е факт, а обедняването на всички останали е драстично.
Отчитайки възможностите за оценка на българския паричен пазар и съвременната ни банкова система, не мога да пропусна едно уточнение с връщане назад в началото, когато бордът беше у нас необходимост. Казвам необходимост и почти успял, защото друга алтернатива нямаше. Но тогава новоцарствените министри Милен Велчев, Красимир Катев и сие за миг още през март 2002 година се възползваха от установеното статукво. И решиха изведнъж своето бъдеще. То днес е толкова очевадно, че само слепецът е в неизгодност да види, да пипне или да се облажи от тяхното имане. Днес състоянието на борда е друго. Бордът е задържащият фактор, той е ръчната принудителна спирачка за развитието на България. Той гарантира политическата корупция, ражда дефлацията и ускорява бедността. Проблемът за борда излиза с пълна сила пред всички нас в България. Който не го вижда днес и сега, би загубил твърде много утре.
Валутният борд като перспектива
През юни 2002 година в едно интервю за голям ежедневник изведох заглавие „Бордът на Ханке е като по учебник”. Тогава професор Ханке препоръча на критиците на борда у нас буквално да си затварят устата. Реагирах остро и директно. Подчертах, че наред с голямото ми уважение към професора, той изобщо няма понятие от българската народопсихология, нагласи и бордът му се прави по учебник. Ханке не познаваше икономическото наследство на България, а оттам схемата за реализацията на борда като класически план беше построена грешно. Този грешен математически модел се установи по-късно, носи на България само големи ограничения-повсеместна стагнация, нефункционираща пазарна икономика, глад, бедност, неизмерими социални тежнения, съпроводен с огромна политическа корупция.
Подчертах, че бордът в един момент ще се изроди в тежка и постоянна зависимост на дефлация, която рязко ще намали потреблението и ще докара всеки втори в България до унизителна бедност. Предупредих излишно професор Ханке, че ако бордът в България икономически не успее и се провали след този в Аржентина, част от математическите макети на професора и неговите колеги по приложна икономика рухват. Този експеримент у нас върху българския народ струва много пари, уникална взаимна задлъжнялост, никакъв икономически ръст и масово ограбване на народа от 500-1000-2000 псевдо олигарси. Нека сега проф. Ханке да каже дали неговият икономически модел е родил една извратена икономическа зависимост от контрабанда, корупция, политическа лъжа и непрогнозируема бедност. Днес 2015 г. в България не е достигнато потреблението на същата България от 1987 година. Няма такава държава в света!!!
Валутният борд не може са успее в България без нови, много и много пари. Днес паритетният курс на лева към еврото е коренно различен от основният. Ако сравним само инфлацията в Европа и у нас от юли 1997 г. до месец юли 2011 година ще уточним, че в България е достигнала до 126%, а в Европа-24,4% с регистрирана разлика от 101,6%. Завишението на основният курс, съобразен само с инфлацията дава курс на лева към еврото 4 :1, но ако отчетем останалите 18 фактора, които могат да повлияят върху цялата стабилност, отчетът става далеч по-сложен. Само един от 18 показатели за влияние върху паритетния курс е толкова голям и сложен, че никой нито го забелязва, нито го отчита. Всяка година от 2001 г. насам, в продължение на 15 години, се отчита че скритата сива икономика е между 39 % за 2013-2014 година и 44-47 % за предишни години. Статистически това в изравнителните математически методи за изчисление на БВП не присъства никъде.
Тогава колко е истинския БВП за годината? Защо не се възползвахме от този скрит положителен ефект, ако има такъв с необходимите пари за обръщението. Излиза, че повече от 1/3 от икономиката на България не се отчита при несъответствие на парите, като парично обръщение. Възниква големият въпрос: Имаме ли нормално парично равновесие при този валутен курс? Банковото управление на БНБ цяла година под ръководството на Димитър Костов се занимава с методиката как да обезцени активите и личното богатство на Цветан Василев. Но кой ще ни каже от „Банковото управление” на БНБ надлежно какви са пропорциите на паричните агрегати М1, М2 и М3 в цялостната математическа матрица за съответствието на нужните с наличните пари? Има ли резерви там и кой ги моделира като кореспонденция с правителството? Премиерът Бойко Борисов не е длъжен за знае всичко!
Не може България да има не събрани от 2001-2009 г. 3,950 млрд. лв. данъци, да има загуби от несъбрано ДДС от близо над 4 млрд. лв. заради уродливата си политическа каса и бюджетите да не са оптимално проследими. БНБ достатъчно точна ли е в отразяването на разликите и как това влияе върху паричното равновесие? Или има нещо, което не е известно, не е сравнено или не е отчетено?
Нашият бюджет е зависим след 2009 г. от много европейски фактори, а през миналата 2014 г. нобелистът Пол Крукман ни поръча да не следваме сляпо правилата на ЕС. Останалите у нас пари заради некадърност, се усвоиха в други държави. Тогава как ще направим новият бюджет за 2016 г. при тези ограничени неизвестности? Възниква основният въпрос: Какво ще правим с борда? Ще го модифицираме или го оставяме същият? Стоим и наблюдаваме! Гладуваме и съзерцаваме! Бедна България с ръст от 0,5 % има „стабилен” валутен борд и 80-85% натягаща се бедност или започваме да мислим как да излезем от този топик на неизвестното от лъжата? Най-важното според мене е активизирането на държавата към стопанството. Държавата може да ускори стопанството, недавайки пари за лъжи и утопии, а само чрез директен контрол по вертикала. Ако не си поставим основната задача комплексно да проследим стопанството, до никъде не можем да стигнем. Кредити, целенасоченост, усвояване на работни места, заплати, данъци и осигуровки и накрая нормален живот. Другото е една голяма и пошла история и срам за българите. Атанас Буров навремето в затвора в Пазарджик през август 1954 година е уточнил: Букаите /железни скоби за каторжници/ на прогреса в България винаги е било в неработенето и наразбирането на стопанството.
Държавата
Независимо, че имам сериозни съмнения върху методиката за изчисляване на БВП, би следвало да ги приемем като официални държавни данни. Добре, че отиването на експремиера Ренета Инджова в НСИ поне успя да промени стила при трансформацията на базовите данни. Така можем да оценим, че сме по-близо до истината за финансовия дълг отнесен към БВП.
Към 1 юли 2015 г. брутният външен дълг е отчетен на 38,334 млрд. евро. Или това е 89,3% от БВП. За последната година дългът нараства с 1 млрд. евро или с 2,8%. Регистрираният външен държавен дълг е 6,320 млрд. евро. Към този дълг трябва да се добави задължително и част от взетите кредити като примерно последните облигации за 1,570 млрд. евро по разплащането на милен-велчевите псевдо финансови експерименти. Тоест общият държавен дълг е 7, 890 млрд. евро. Независимо, че БНБ не отчита част от облигациите като директен външен дълг, защото те са изкупени от българските банки, пенсионни фондове или застрахователни компании, тези пари според мен изрично трябва да бъдат посочени като външен държавен дълг и са в пряко съотношение към брутния продукт. Ако към външния държавен дълг от 7,890 млрд. евро добавим и вътрешният държавен дълг за 4,360 млрд. евро, то общият държавен дълг достига до 12, 250 млрд. евро или 24,230 млрд. лв.
Пласирането на облигационния заем през март 2015 г. доведе до вторична стабилизация на правителството и коренно различна възможност за този дълг при други по-изгодни условия. Не така стои обаче въпросът за дълга на българските фирми към чужбина, а той е близо 4 пъти повече в сравнение с регистрирания държавен дълг. Общо фирменият външен дълг е 27,790 млрд. евро. Тук веднага възникват два въпроса. Първо, дали целият частен фирмен дълг е доброволно регистриран в БНБ и второ- колко от тези пари са незаконно изнесени от България при безконтролната приватизация, кражби и безскрупулни присвоявания и „завърнали се” обратно в България под формата на външни кредити? Обикновено тези „външни” кредити са гарантирани на 105-110 процента в офшорите и се легитимират пред държавата като перфектни. По някои скромни мои изчисления около 15 млрд. евро от тези 27,790 млрд. евро регистрирани и отчетени в БНБ може би са от "завърналите се" изнесени преди това български пари. Но днес те пред света не са нищо друго освен кредити на български фирми пред чуждестранни финансови институции, или отчетени като вътрешно фирмени заеми заради статистиката на БНБ.
Към 1 юли 2015 година вътрешно-фирмените кредити се равняват на 16,0 млрд. евро, а банките дължат в чужбина 4,142 млрд. евро. Преди 1 година банките са дължали общо 5, 770 млрд. евро. Прави впечатление факта, че само за 6-те месеца на 2015 година получените кредити и депозити от чужбина са равни на 3,679 млрд. евро при 2,684 млрд. евро за първите шест месеца на 2014 година. Тази част от статистиката говори, че външният дълг на държавата е в допустимите рамки за обслужване, но голямата тревога остава в икономическия ръст и условията, които го гарантират. Днес тези условия от части заради борда, от части заради корупцията,а възпроизвеждат тотален негатив към българската политическа класа. Политиците и финансовите мозъци са на ход. Иначе идва време на междуособици заради богатство и глад.
Банките
Работата на банките в България тепърва ще попадне във фокуса на коренно различните оценки, които ще последват през утрешните дни. Тази летаргия и спокойствие, което ни беше налегнало през последните 15-17 години е към своя край и наред с преосмислянето на функциите на валутния борд, трябва да видим и перспективите пред банките в България. Аферата КТБ показа несръчността и голямата олигархична зависимост в българските държавни органи. Днес бизнесът в България е далеч повече блокиран и ползва все по-малко кредити за свята дейност.
Към 1 юни 2015 г. кредитите на фирмите са 30,687 млрд. лв. или с близо 100 млн. лв. по-малко от един месец преди това. На 31 декември 2013 г. кредитите са 35,135 млрд. лв. Българските домакинства, заедно с овърдрафта ползват кредити за 18, 3 млрд. лв. на 31 декември 2013 г. са ползвали 18, 687 млрд. лв. без овърдрафт. Населението ползва жилищни кредити към 1 юли 2015 г. в размер на 8, 686 млрд. лв. От тях обаче цели 1,812 млрд. лв. или 21% са лоши кредити и не се обслужват.
Потребителските кредити към 1 юли 2015 г. са 7,360 млрд. лв., като лошите кредити при потребителските заеми са 16%. Лошите кредити при фирмите са 5, 916 млрд. лв. или 27,7% от всички фирмени кредити. Общо лошите кредити към фирмите и гражданите са на твърде високо ниво към 1 юли 2015 г. - 9, 112 млрд. лв. или 23,9%. Независимо, че това е най-доброто ниво от ноември 2014 г., лошите кредити над 20% е огромна тежест за българската банкова система. Изобщо можем да отчетем, че заради аферата КТБ и другите причини, свързани с недоверието към банките, статистиката на БНБ регистрира рекорден спад на кредитирането от цели 10 %. Това негативно състояние на кредитния базис говори много за състоянието на стопанството, инициативността и ангажимента по откриването на нови работни места.
Към 31 юли 2015 г. общият депозитен обем в българските банки е равен на 60 млрд. лв., като депозитите на домакинствата са близо 41 млрд. лв., а фирмите и финансовите институции държат 19 млрд. лв. На 31 декември 2013 година депозитите са 53,149 млрд. лв. Увеличението на всички депозити към 31 юли 2015 година, сравнено с една година преди това е 5,5 %. Като цялостен ръст за периода от 1 януари 2015 година към 1 юли 2015 г. депозитите при гражданите се увеличават с 1, 574 млрд. лв. Само за месец юли 2015 година депозитите при гражданите са увеличени с 256 млн. лв., а на фирмите увеличението е с 589 млн. лв. Увеличението при фирмите е с 3,7 % в сравнение с месец юни 2015 г. и със 7,7 %, в сравнение с 1-ви юли 2014 г. Убедено можем да направим извода, че това са около 80-85% гръцки пари, които се прехвърлиха по сметките на гръцките фирми в България. Кризата в Гърция ускори в определена степен превода на средства от Гърция в България, но като цяло това не са повече от 1-1,5 млрд. евро или не повече от 3 млрд. лв. Разпространената версия, че у нас са били прехвърлени цели 25 мрлрд. евро или цели 50 млрд. лв. са приказки за мечтатели от Гърция. Ако това беше станало, статистиката на БНБ щеше да ги засече, а депозитите нямаше да бъдат 60 млрд. лв., а почти два пъти повече.
Другото е по-тревожно и то е твърде важно. Държави, в които депозитите са повече от кредитите, особено бедни кто нашата, не могат да отчитат никакъв успех в това отношение. При 22-25% лоши кредити и разлика от над 10 млрд. лв. в обратна пропорция депозити-кредити с разлика също от над 10 млрд. лв., ситуацията наистина е доста тревожна. Няма да бъде далеч времето, когато годишните лихви по депозитите ще паднат рязко, близо до 0,5 % и повече, подлагайки на големи съмнения спестителите. Тогава доста експерти ще се сетят за задържащите се аспекти на борда на проф. Ханке. И вместо сега политиците да го венцехвалят, нека да помислят за главното-раздвижване на стопанството и пазара. Другото са несръчни лъжи и политически заблуди. И накрая да не забравяме за търпението на българите. Българите са търпеливи, но непрогонзируеми в изригването си заради глад и беднотия. Олигарсите трябва добре да запомнят това. Иначе позорът чрез банките ще ги докара към нищото, а това е големият ни държавен проблем.
Кольо Парамов е един от най-близките помощници на Андрей Луканов, заедно с Румен Петков и Иван Костов. Депутат от 36-то НС, член на бюджетната комисия. Парамов е вносител на Устройственият закон за бюджета на Републиката. Вносител и съавтор на третият основен проект с проф. Михаил Динев на Закона на Сметната палата. Той е единственият вносител на Закона, която легитимира споразумението с частните банки, кредиторки от Лондонския клуб през юли 1994 година. Чрез този закон България успява да намали наполовина външният си дълг от 10,560 млрд. долара на 5,350 млрд. долара. Напуска БСП през декември 1993г., но остава на твърди леви социалдемократически позиции.
