Когато във вечерните новини на 30 август т.г. по телевизия БТВ видях папа Франциск пред площада в Рим да изказва съчувствие към загиналите 71 бежанци в камиона – ковчег и спомена, че причина за това са трима българи и един афганистанец, призовавайки всички присъстващи да се молят за техните души изпитах болка, че това можеше да направи не някой друг, а българският Патриарх Неофит!
Но, у нас е така. Св. Синод начело с водача на БПЦ не реагираха и този път на случилото се. Те отново, както се казва бяха изместени „в желанието си”.
Говорейки за бягащите от войната, Папата извършва огромно дело: приобщава, променя религиозността, правейки я по-жива и осъзната, искрена и сърдечна. Той не пропусна да отбележи, че случилото се с камиона-ковчег е обида за цялото човечество. Докато у нас витае духовна бедност и смъртоносна тишина, която понякога и отвръща от църквата.
След като се разпространи тази зловеща новина нашият Патриарх трябваше от стълбите на патриаршеския храм, станал символ на недоволството на народа ни, да заклейми този начин на печелене на пари, да призове към спокойствие и мир в душите на хората. Да призове международните институции към състрадание, разбиране и контрол на един голям глобален проблем залял Близкия Изток, прехвърляйки надежди към Стария континент. Уви… това не случи!
Пишейки по-горното си мисля, че Бог ни даде шанс да имаме най-интересния, най-лъчезарния, най-приветливия митрополит за Патриарх. Нека всички сложим ръка на сърце и си признаем, че като митрополит на Русенска епархия той – днешния наш Патриарх бе обичан и търсен от миряните.
След избирането му за Патриарх се затвори в себе си, изчезна онази духовност и ведрина, която се излъчваше и разпръскваше около него и заобикалящите го. Ако днес застанете в неделен ден преди служба и след нея пред храм „Св.Ал.Невски” ще видите колко са малко миряните, които искат благословение от него. А за причината вече писах по-горе.
Какво и Кой накара Негово Светейшество да страни от проблемите на българския народ никой не знае. Но той го прави. Негово Светейшество не се вълнува от наводнения, от пожари, от самоубийствата, от катастрофите в които загиват хора. От това, че съдебната система „уж” работи, а хората са недоволни. Него нищо не го вълнува. Сякаш е в един непрекъснат сън. Той не излиза и пред телевизионния екран да предупреди управляващи, че животът на хората не става по-добър, въпреки уверенията им, че най-талантливите и способни българи напускат страната, търсейки своето място по света. Не информира чрез своя екип християните в страната за решенията на Св.Синод. Него сякаш нищо не го интересува и не го вълнува положението в държавата ни. Сякаш има само представителни функции. Ако пък е болен и не е в състояние да ръководи БПЦ миряните трябва да знаят и това, и сигурна съм ще проявят разбиране.
Така както е станало с първия български екзарх Иларион Ловчански избран на 12 февруари 1879 г. от Привременен съвет и след четири дни си подал оставката мотивирайки се, че е стар и слаб, поради което не е в състояние достойно да изпълнява възложения му пост. Пишейки това не бих искала Патриарх Неофит да направи същото. Но не мога и да не обърна внимание на уважаемите читатели на Фрог нюз на Посланието на Патриарха към вярващите християни, поместено в новоизлязлото календарче за 2016 година. В него той пише”… Обръщайки поглед назад ние виждаме, колко много неща, които сме били длъжни да направим като християни не сме съумели да осъществим – поради човешка немощ, поради леност или поради недостатъчна проява на добра воля от наша страна”. Това Послание по скоро звучи като изповед на един висш архиерей.
Защото употребената дума леност е един от греховете пред Бог за всеки християнин, пък бил той и Патриарх. И ако той има съзнание за неизпълнен дълг към народа поради леност то би следвало като християнин да се изповяда и да започне да работи на чисто, както се казва. Пишейки всичко това искам Патриархът да промени подходът си на работа, да го виждаме активен в задълженията си на глава на БПЦ. Да се гордеем, че именно той е нашият патриарх, защото визията, която има е не по-малко представителна, за да е един от най-добрите Патриарси на Балканите. Той да е нашата гордост на християни. Искам да се радваме, че на Негово Светейшество не му е безразлична съдбата на българите. А политиците да имат респект от него и да се съобразяват с мнението му. Той да е защитник не само на вярата ни, но и защитник на интересите ни. Той да е нашият духовен водач, такъв какъвто е бил не един от духовните ни водачи в най-тежките времена за България, но възможно ли е днес това да се случи!?...
Пиша тези редове и не мога да си обясня поведението на нашия Патриарх на храмовия празник на 30 август т.г. Дошлите миряни участваха в службата на храма в уважение и към самия Патриарх, дошли в неговия патриаршески храм. От този празник миряните си тръгнаха по смутени и по раздвоени и от самия Патриарх!...
Ще завършва този текст с думите на митрополит Климент: „Има ли Православие има България, няма ли Православие, няма България”.
Нека тези думи на някогашния министър-председател, писател, духовник и политик бъдат верую през започващата от утре 1 септември - църковна нова година. А и утре БПЦ чества преподобни Симеон Стълпник и Св. Марта.
Богослов Мария Антонова
До този момент патрирарх Неофит не е реагирал по никакъв начин на трагедията с камиона-ковчег
