Българският избирател има къса памет и са необходими много повече „пътни знаци“ в съзнанието на обществото, които да изкоренят идеята за необходимостта от месия. ГЕРБ са демонстрирали и на предходни избори, че са силни в организацията и вертикалната структура е добре смазана машина.БСП е капсулирана във вътрешните си проблеми и мудно реагира на външни събития. Това казва за Фрог социологът Евелина Славкова.
- Как живеем и как ще продължим да живеем, г-це Славкова. Ще се появи ли някой месия на местните избори, който да покаже пътя на България и българите?
- Това е въпрос, които трудно би получил категоричен отговор. Ако кажа, че ще продължим да живеем по старому, то определено няма да бъда права. Няма еднозначен отговор. Събитията са динамични и във вътрешнополитически, и във международен план. Например на въпроса на къде върви България традиционно по-висок е делът на тези, които отговарят „към по-лошо“ независимо от това дали държавата се стабилизира. Традиционен е скептицизма на българина за живота в България.
Темата с месията е постоянна константа в ареала на българския политически живот. Има случай на личности от местната власт, които са припознати като месии – ярък пример е Борисов, които беше кмет на София. Но генерално смятам, че е погрешно да се мисли през призмата, че е необходим един човек, които да покаже пътя. Българският избирател има къса памет и са необходими много повече „пътни знаци“ в съзнанието на обществото, които да изкоренят идеята за необходимостта от месия.
- Повечето от вашите колеги прогнозират пълна доминация на ГЕРБ на местните избори. Като че ли действията на тази партия месец преди официалното откриване на предизборната кампания, също са най-организирани и целенасочени към победа? Удобно ли е на ГЕРБ да се твърди, че изборите са с ясен победител?
- Не без основание са тези твърдения. ГЕРБ е политическата формация, която демонстрира завидна кондиция. ГЕРБ са демонстрирали и на предходни избори, че са силни в организацията и вертикалната структура е добре смазана машина. Пробойните се минимизират бързо.
Ръководството на партията си дават ясна сметка, че добрите резултати от местните избори са ценен инструмент и полагат усилия в тази посока. За ГЕРБ е важно в нощта на изборите да разкажат, че са доминираща партия и на местно ниво, което предвид „здравословното“ състояние на други партии няма да бъде трудно. На преден план интерес привличат основно кметовете на областни градове, защото там резултатите могат да бъдат „по-видни“, но кметовете на малките населени места подплатяват и придават още по-голяма тежест на изборната победа. А победа в малки населени места, където традиционно БСП печели заради електоралната си география, е не по-малко символно значима.
- Ще има ли промяна в битката за второто място на кметските избори. БСП май закъсня дори с номинирането на кметовете? Очакват ли се изненади от ДПС?
- БСП са в трудно положение. Видно е че партията е капсулирана във вътрешните си проблеми и мудно реагира на външни събития. Може би на местните избори няма да бъде толкова интересно колко ще спечели ГЕРБ, а колко ще загуби БСП и кой ще поеме вината за тази загуба. Политическият процес през юли даде възможност на БПС да се представи като алтернатива на управлението, но вътрешните напрежения не й позволиха да капитализира този шанс. БСП изглеждаше почти изцяло извън основните теми на политическия процес, свързани основно с реформите. Да не забравяме, че има още една партия, която е пряк конкурент на БСП за нейния електорат – АБВ и издигането на собствени листи по места ще откъсне живо месо от БСП.
Издигането на кандидатурата на проф. Михаил Мирчев за кмет на София е стъпка към продължаващо олевяване на партията. Предстои да се избере дали този курс изолира БСП от центристката периферия или дали ще успее да привлече разочаровани бивши червени избиратели.
Що се касае до ДПС не мисля, че можем да очакваме големи изненади. Въпреки стремежа на други политически формации да пробият в бастионите на ДПС не мисля, че ще има голям успех поради естеството на електората на ДПС.
- Тези дни избухна нов разнобой между партиите в Реформаторския блок и най-вече между Радан Кънев и ДСБ и Меглена Кунева и Божидар Лукарски от друга страна. Как ще повлияе това на изборните резултати? И ще има ли значение за архитектурата на коалиционния кабинет?
- Този, както аз го определям незавършен разговор между партиите от РБ, вече навлезе в нова фаза и стана ясно, че все пак ще подпишат коалиционно споразумение, с което да се явят заедно на местите избори. Този разнобой не е нов, а основните участници са ясно доста отдавна. Мисля, че би било грешно да смятаме, че вътрешното делене в РБ ще бъде преодоляно с този акт. През изминалия политически сезон, особено в неговия край, ако преди това говорехме за две обособени течения в РБ от една страна ДСБ от друга СДС/ДБГ, то в края на видяхме, че СДС излезе на собствена писта, със собствени отношения с ГЕРБ. Напрежението между партиите сред реформаторите очевидно няма да бъде преодоляно, на места партиите от блока ще играят поотделно.
Вчерашното решение успокоява нещата поне на повърхността. Подобна политическата игра между партиите преди парламентарен вот би повлияло на избирателната им активност. На местните избори формулата е „заедно разделени“. Основно шансове реформаторите имат в по-малките населени места по отношение на кметове. Борбата ще бъде за и за общински съветници.
- От АБВ са се прицелили в една цифра от 200 000 на местните избори. Реална ли е тази цел и не е ли твърде самоуверен Румен Петков, като казва, че АБВ олицетворява лявото в България , а не БСП?
- На парламентарните избори АБВ имаше малко над 130 000 хил. гласа. Не мисля, че има основание АБВ да смята, че може да привлече 200 000 хил. гласа. Трябва да имаме предвид, че участието във властта изхабява. Не трябва да се забравя и потенциала на местни партии и коалиции.
- Ще има ли своите поводи за радост на тези избори Патриотичния фронт? Може ли в битката за кметове по места и в по-малките градове да се намесят и по-малки партии и движения?
- Патриотичният фронт сякаш в последно време не е много ярък на политическия хоризонт. На местно ниво и тук ще наблюдаваме формулата „заедно разделени“, тоест на места ще видим Патриотичен фронт, на други ВМРО или НФСБ. В това, разбира се, има логика, защото там, където местните структури не колаборират добре или хората биха гласували за тези партии, ако са поотделно. Това е вътрешнопартиен прочит на картината.
Вече споменах, че не трябва да се подценяват и местните играчи, които са сериозно концентрирани поради своята локалност в местните избори. Ако мога да перифразирам заглавието на книгата „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ в контекста на предстоящите избори – „Местните избори наближават и партии/ коалиции дебнат отвсякъде.“
- Ще повиши ли референдумът избирателната активност?
- Вече е ясно, че на местните избори ще се проведе и референдум относно електронното гласуване. Референдумът може да повиши избирателната активност, но няма да бъде толкова значително. Трябва да се има предвид и липсата на интерес на партиите към темата за референдума, а когато липсва говорене и сериозна кампания не можем да очакваме висока избирателна активност.
- И на тези избори като че ли продължава да се акцентира повече на избора на кмет отколкото на общински съветници. Не се ли разбира, че от тях зависи развитието на една община?
- Кметските избори са мажоритарни избори по своя смисъл. Ти избираш човек, който „поема“ отговорността. Прагът за избор на общински съветници чрез преференции, фиксиран на 7 процента от общинската квота ще даде възможност за тази мажоритарност и при общинските листи. Не мисля, че може да се очакват изненади и сериозно пренареждане на партийно подредените листи, но правото на преференция може да провокира по-голям интерес и към общинските съветници. На места ще се възпроизведе следната картина кмет от една партия/коалиция или независим и общински съвет, които е доминиращ от друга партия. Когато не намерят общ език се усеща важността и на единия, и на другия елемент.
-Ще се запази ли коалицията във властта и след местните избори независимо от резултатите?
- На този етап няма сериозни индикатори, които да показват, че ще има рязък завой в коалицията. Борисов играе ролята на обединител и основно контролиращ процесите. Ще се подхванат недовършените реформаторски сюжети, които ведно вече се оказват конфликтни възли.
Резултатите от местните избори не са толкова непредвидим,ако погледнем по-наедро ситуацията и големи изненади няма да има Но не можем да подценим обаче, че поява твърденията, че след местния вот е все по-възможна реконструкция на кабинета, ще усилват нервността на отделните играчи и превръщат залога на изборите от местен – в национален.
