На 1-ви януари 1999-та лидерите на ЕС взеха историческото решение за създаване на еврото. Европейският парламент ще отбележи утрe тържествено десетата годишнина.
Годишнината ще бъде отбелязана със специален дебат по време на пленарната сесия, който ще бъде последван от семинар с участието на политически лидери и водещи икономически журналисти.
Преди десет години през този месец лидерите на ЕС взеха историческото решение за създаване на еврото. На 1-ви януари 1999-та 11 европейски страни фиксират курса на валутите си спрямо една нова парична единица – еврото. Макар че тогава банкнотите запазват националният си лик, на тази дата е въведено еврото и така се ражда Икономическият и паричен съюз (ИПС). Три години по-късно, през 2002 г. Европейската централна банка отпечата банкноти и пусна в обръщение монети. Те заменят националните валути на присъединилите се към евро зоната държави. Това бе най-масовата операция на смяна на парична единица в цялата история на човечеството.Сега около 320 млн. европейци в 15 страни са приели еврото като своя национална парична единица и са облагодетелствани от единния пазар на ЕС. Еврото обаче е предпочитана чужда валута във всички 27 държави от ЕС, а също така в Черна гора и в Косово. Същото се отнася и за африканските държави, бивши френски колонии. Като съберем всички, които използват еврото получаваме над 500 милиона души на три континента.
Тази година се посреща нов член - 16-а държава от
евро зоната - Словакия.
Други девет от страните в източната част на ЕС се подготвят да се присъединят към еврото през следващите шест години. Най-голямата от тях е Полша - страна, чийто политически елит дълго време бе против изоставянето на злотата. В последната година поляците обаче промениха позицията си.
За България смяната на лева с евро засега остава далечна перспектива. Страната не отговаря на изискването на Брюксел за ниска инфлация, без което няма как да бъде приета в еврозоната.
За да въведат еврото, страните трябва да покрият изискванията на ЕС, който поставя като условие "висока стабилност на цените". Това означава, че инфлацията не трябва да е повече от 1,5 процентни пункта по-висока от инфлацията в трите страни с най-добри икономически резултати.
Прогнозите на някои български икономисти са за най-рано 2012 - 2013 г. Те са разделени в позициите си доколко е изгодно за България бързането с въвеждането на единната валута у нас. Когато и българинът да започне да пазарува в евро, това ще стане при сегашния курс - 1.95583 лв. за 1 евро, защото във властта има единодушие по този въпрос.
Макар и реализирана преди 10 години, идеята за еврото добива конкретна форма още през 1970-та. Тогавашният люксембургски премиер Пиер Вернер предлага план за създаването на Икономически и Валутен съюз. Предвижда се въвеждането на единна европейска валута, което трябва да стане през 1980-та. Но разпадането на системата от Бретън Уудск и кризата през 70-те години осуетяват този уникален проект. Неговата реализация става възможна близо две десетилетия по-късно.
Еврото посрещна 1-и януари 2009 г. като може би най-стабилната валута в света и като символ на перспективите пред Европейския съюз. Валутата на ЕС преплува финансовата криза по-добре в сравнение с долара и британския паунд. Най-важното за еврото обаче е, че броят на държавите, които искат да заменят собствените си валути с него нараства, вместо да намалява. Това е забележително постижение за една млада валута, чийто основен конкурент е не друга парична единица, а американския долар. За разлика от еврото зелените банкноти, както всички наричат доларите имат двувековна история на стабилност и доверие.
Въпреки това обаче новата парична единица стана синоним и на трайното покачване на цените. Федералната статистическа служба на Германия се опита да обори това твърдение, изнасяйки данни, че ценовото равнище през последните две години и половина от „ерата“ на марката се е повишило с 4,3%, докато през същия период след въвеждането на еврото като налични пари покачването е било по-малко – 3,3%.
Освен добри години еврото преживя и моменти на несигурност. Такъв бе датският референдум от 2000-а година, на който страната отхвърли присъединяването към общата валута. През тази година, Дания ще проведе нов референдум и този път е много по-вероятно гражданите й да кажат "да" на еврото. Исландия, която не е член на ЕС, а само на Европейската икономическа общност пък иска да въведе едностранно европейската валута след като нейната крона девалвира с 80% спрямо еврото между септември и октомври 2008 г. Една от най-евроскептичните държави Великобритания също става много по-доброжелателна към общата валута на ЕС.
Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу обяви в разгара на финансовата криза, че има твърдо дверие в стабилността на общата европейска валута и в способността й да създава икономическа среда в ЕС, която има 3 ключови параметъра - ниска инфлация, ниски лихвени проценти и стабилност на потребителските пазари. Според Барозу, след въвеждането му, стабилното евро е помогнало за създаването на повече от 16 милиона работни места в Европа.Едно от най-важните следствия от наличието на обща валута в Европа обаче е, че се намаляват загубите на бизнеса при трансгранични търговски операции. Като използват еврото фирмите в ЕС не губят пари от курсови разлики. Освен това, финансовите системи на страните, част от ЕС се чувстват много по-защитени от валутни кризи. В края на 2008 г. Барозу каза ясно, че "Еврото осигурява защита на бизнеса от разликата във валутните курсове". "Ще го кажа просто - еврото работи добре", допълни Барозу.
снимки Вяра ЙовеваСпоред други икономически и финансови анализатори световната финансова криза е дала огромен шанс на еврото. Все пак то все още е твърде далеч от момента, в който да детронира долара като световна валута. В момента само 27% от световните валутни резерви са в евро, докато 62% са в долари.
Въвеждането на еврото във всички страни от ЕС е достойна цел за следващите десет години.
Frognews.bg
