Спокойно! Не стреляйте прибързано по пианиста! Нека си припомним как Словакия реши да приема сирийски бежанци, но само християни. Такова становище оповести преди десетина дни Братислава и се аргументира с факта, че в Словакия мюсюлманите не били в състояние да се почувстват като у дома си.
Независимо от факта, че Агенцията по бежанските въпроси на ООН призова държавите от ЕС да се въздържат от дискриминация при осъществяване на програмата за преселване, словашкото правителство беше категорично, че в позицията му не се проявяват признаци на дискриминация. Решението било взето, за да не се нарушава хармонията в отношенията между различните общности, живеещи в страната. "Бихме могли да приемем 800 мюсюлмани, но в нашата страна няма нито една джамия. Как ще се интегрират мюсюлманите, след като не може да им хареса?", аргументира се високопоставен политик.
Тази позиция в Словакия се определя като достойна за уважение. Независимо че страната е малка, тя проявява характер, който може да служи за пример.
В този смисъл Фрогнюз отправя практично предложение към българските власти, които също биха могли да поставят известни условия по отношение на бежанците, които искат да останат у нас. Независимо че не били много и гледали на България уж само като на транзитна страна по пътя си към обетованите западни земи.
Защо обаче ние не се възползваме от "Великото преселение", от добре образованите сирийци, либийци и други бежанци и не обявим, че с удоволствие бихме приели, настанили и предоставили работа на медицински работници, напр.? Нима сред бежанците няма такива? Едва ли! Вероятно една немалка част от тях може би са получили своето образование тъкмо у нас, че даже и поназнайват български език. Но и това не е задължително. Надали пък всички преминаващи през страната до крак са илитерати или малограмотници! Не един репортаж неведнъж ни показваше обратното, минават си и хора от сой, с добро образование и солидни професии.
И ако роним едри сълзи за напускащите ни млади и не толкова млади лекари, медицински сестри и пр., ако специалистите ни действително стават кът, не е ли това достатъчно основание да се възползваме от минаващия през нас близкоизточен поток, сред който вероятно има и светли умове - медицински, инженерни и пр. Разбира се, че не всички от тях ще размислят и ще се откажат от възможностите, които ще им предоставят страни като Германия, Франция, Италия, за да уседнат в България, но не е изключено някой и друг лекар да се позадържи, да опита, току-виж се получило. Номерът е да има воля и държавата и обществото да се възползват от мигрантския поток рационално. Защото нашият проблем е много повече във вътрешната емиграция на собствените ни добре познати малцинства, които нямат нито желание, нито ресурс за интеграция, но се плодят и паразитират върху заплатите, осигуровките и данъците на все по-стремително намаляващите работещи българи.
Пак поради същата причина става жизнено важно да се разсъждава бързо и по въпроса с демографската криза. Не на хартия, а чрез стратегическо важна реинтеграция на българската диаспора от Бесарабия, Западните покрайнини, Банат... Но това е друга тема. Сега най-близкият болен въпрос е как от дефекта да направим ефект. Ако има мерак, значи ще се намери и начин!
Фрогнюз.бг
