Бунтът на студентите се разпада преди да се е състоял. Разръфаха го и го лишиха от живот политици и журналисти. Медиите, насърчени от подходящите хора, подложиха на разпит и съмнения младежки лидери.
Изведнъж се оказа, че има доста студентски формации, които почнаха да четат декларации и искания. Някои от вождовете им, попадналите под светлините на прожекторите изведнъж се почувстваха в епицентъра на света. Заговориха тежко, с премерени и купешки думи. В един миг заприличаха досущ на тези, срещу които уж искат да протестират. Вниманието на медиите им вдъхна кураж, че наистина съществуват и са особено значими. Забравиха за призивите в интернет, за бунтарските лозунги, за каните и клетвите в механата... Лудостта ги напусна, пламъкът на Че им избяга. Стажанти в живота се изживяват като асове с опит, а ситуацията напомня гротеска от времето на Молиер. Отвсякъде долитат думи, сглобяват се интервюта от парчета полуистини, микрофони и камери пресъздават свят на трескава възбуда, но с изтърбушени идеи. Всъщност на най-активните се бутва някоя пара или обещание за пост и кариера и те почват да преразказват внушени мисли и разсъждения. Всички изглеждат сериозни, угрижени за бъдещето, без да си дават сметка, че отрязват краката на това бъдеще с флекса на предателството. Репортерки притичват превъзбудени, стиснали в юмруче скалпа на уловен в крачка герой. В пустословието се преплитат подмятания, че протестите изполват като пиратка смърттта на Стоян Балтов и че няма да има политически искания. А за какво тогава е целият този шум и тази врява? Не сме доволни, но не искаме оставки. Не харесваме политиците, но нека си доизкарат мандата. Не харесваме и министри, но сме за диалог с тях. Иска се промяна на системата, но не по революционен, а по някакъв друг път. Какъв, никой не казва.
Всичко това го искаме, но няма да се докосваме до политиката. Хайде де...
В София днес е -11 градуса. Да се чуди човек, защо ще е това мръзнене на жълтите павета и размахване на остроумни плакати?
В същото време полицаите лъскат шлемове и щитове. Те ще пазят реда и демокрацията. Ще защитават мирните граждани, но и властта. Те са новите центуриони. На тях разчитат тези, срещу които са издигнати лозунгите на улицата. Самите центуриони обаче имат свои искания и също са недоволни. Как тогава ще вдигнат палки срещу други, които са недоволни? Въобще, разиграва се една лоша продукция в най-подходящото време. Няма кръв, изкривени лица, пукнати глави, изтръгнати павета, запалени гуми, коктейли „Молотов", крясъци и ръкопашни схватки. На мода е дезодорант „Напрежение" - не оставя петна и попива потта. Страшни са само думите и заканите. Просто един лошо съшит фарс. Защото едни са купени, а други са купувачи. Гледат се в очите с лека гузнност и говорят за барикади, но наужким.
снимка Вяра Йовева
Протестите са обречени, защото Системата е задействала защитните си
сили. Тя не се отказва доброволно от властта. Системата е силна, хитра, подла и
патриотична в същото време, тя е демокрацията, според самата нея. Тя не се
срамува от методите, които използва за спасяване на статуквото, защото е с
етикет на челото „Аз съм истината". Нахранените студенти и други „недоволни"
чакат ред за гримьорната, където ще им нарисуват сенки под очите и навъсени
вежди. Журналистическите екипи настройват камери и микрофони. Идва голямото
реалити. Разиграно под масата и в преговори с властта, то ще излъчи определените
вече победители. Направете си труда да проследите развитието на героите от
предстоящите събития и ще разберете какво ви казвам. Пътят им след „събитията"
вече е начертан в централите на палтиите от системата. Няма да е славен, но ще
е рационален. Може дори да се появи бутафорен щаб на революцията, където млади
комисари ще извисяват глас и ще заглеждат похотливо неукрепнали следовнички на
Роза Люксембург, които винаги са там, където има шанс да станат известни.Така и никой не попита какви са всъщност всички тези студентски организации, кого представляват, как са възникнали, кой ги финансира. Без отговори остава съмнението, че протестите са удобен начинда се нахранят нечии амбиции, да се осигури нечие бъдеще. А не били политически...
Петър Йорданов
