Историите с активите, чиято покупка е кредитирала - пряко или непряко, Корпоративна банка, стават все по-интересни и заплетени. Първо защото - със или без основание, няма никаква официална информация за действията, предприети от синдиците на банката Росен Ангелчев и Лазар Илиев за осребряване на активите й.
Освен това - защото според различни регистри, като този за имотите, както и за публичните продажби на сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители, се появиха съобщения за продажби и за наложени възбрани върху разпореждане с недвижимости, които пък са част от активите на длъжници на КТБ. И още - защото през последните два месеца бяха прехвърлени активи и дялови участия, които извадиха на светло някои лица с влияние върху фирми, съпричастни към нерадостната съдба на КТБ и най-вече към нейните активи. Всичко изброено дотук дава косвена информация, анализът на която насочва към отговора на въпроса: "Кой е виновен за това, което сполетя тази банка преди една година?"
Първоначалният замисъл беше в тази публикация да обърнем внимание на
активите на "Партнер Лизинг"
Това дружество е сред големите длъжници на Корпоративна банка. Според данните от анализите на трите фирми: "Делойт България", "Ърнст енд Янг" и "АФА", публикувани в доклада на Временната парламентарна комисия за КТБ, "Партнер Лизинг" има задължения към банката по 130 кредита на обща стойност 137 млн. лева. Обезпеченията са вземания по договори за лизинг на машини и съоръжения и имоти, които дружеството е отдало на трети лица. Интересът ни към него бе предизвикан от обявата на частен съдебен изпълнител, че продава имот, който е собственост на дружеството и е ипотекиран в полза на "УниКредит Булбанк". Върху него е наложена възбрана от страна на синдиците на Корпоративна банка. Става дума за пристройката към голямата сграда на бул. "Цар Борис ІІІ" в София. Разказахме този случай подробно в миналия брой на в. "БАНКЕРЪ". Тогава си зададохме и въпроса:
Какво става с връщането на кредитите
взети от Корпоративна банка? Как синдиците й ще успеят да си съберат вземанията от компании като "Партнер Лизинг", при положение че техните активи пък не са заложени в полза на банката? Отговорът на тези въпроси се оказа простичък. Синдиците на Корпоративна банка трябва да наложат възбрана върху имуществото и останалите активи на "Партнер Лизинг", а и на другите подобни на него длъжници и да се удовлетворят от ипотекираните в тяхна полза имоти. Ако, разбира се, такъв тип обезпечения съществува. Ако тези активи не са ипотекирани в полза на друг кредитор, Корпоративна банка ще може да се удовлетвори от сумите, получени от продажбата им или от отдаването им под наем или на лизинг. В краен случай, ако длъжниците не плащат, банката може да поиска да бъдат обявени в несъстоятелност и по този начин - чрез назначените от съда синдици на съответните компании, да поеме контрола върху техните активи и да удовлетворява претенциите си от реализацията им. След като изброихме познатите ни правни възможности да се поеме контролът върху активите на компаниите длъжници, стигаме до следващия важен въпрос: има ли "Партнер Лизинг" достатъчно активи, от чиято продажба кредиторът й - Корпоративна банка, да може да разчита, че ще се удовлетвори? Проверката ни показа, че има. Собственост на компанията е огромен имот в София, върху който е построена
печатницата, известна като "ИПК Родина 1"
И, естествено, сградите, машините и разните съоръжения на печатницата. Самото дружество "ИПК Родина 1" ЕАД, или "Принт Трейдинг" ЕАД, както се казва сега, има задължения за 87 млн. лв. към "Партнер Лизинг". Ще отбележим, че заложеното по въпросния дълг може да покрие 66% от задълженията на лизинговата компания към Корпоративна банка. Друг съществен въпрос е дали този дълг се обслужва редовно? Отговорът е "Не". А след него веднага възникват нови въпроси: кой е собственик на длъжника "Принт Трейдинг" и кога е спрял да си плаща дълга? От отговорите на тези въпроси ще стане ясно дали в този случай е валидна прокламираната от политиците версия, че през Корпоративна банка с парите на вложителите й нейният мажоритарен акционер Цветан Василев е финансирал собствени бизнес начинания и по този начин е ограбвал банката.
Ще отбележим, че случаят с "Партнер Лизинг" показва колко кухи са твърденията, че Корпоративна банка е финансирала фирми без сериозен бизнес. Това, че дружеството притежава такива активи като имота, сградите и машините на "Принт Трейдинг" го доказва. Но по-интересното е друго. Когато се разровихме около документите на "Принт Трейдинг", видяхме, че по регистрация неин собственик е фирмата "Дореко Комерс" ЕООД. А просрочията по задълженията към "Партнер Лизинг" са започнали още от февруари 2014-а. Най-големите непогасени плащания по задълженията са били през април и май миналата година. Явно поради тази причина самата "Партнер Лизинг" не е имала възможност редовно да погасява дълговете си към КТБ. Това е причината в докладите на трите одиторски фирми да се твърди, че просрочията са 127 дни. Това число ни връща към въпроса защо е важно да се знае
кой е собственик на "Принт Трейдинг"
И откога тази фирма е спряла да погасява задълженията си към "Партнер Лизинг"? Отговорите могат да наведат читателя на някои разсъждения в търсене на отговора на въпроса: "Кой съсипа Корпоративна банка?"
"Дореко Комерс" ЕООД е притежание на компанията от Вирджинските острови "Дореко Лимитед". Тук като че ли стигаме до задънена улица в търсене на истинския собственик. Но хората, които следят внимателно процесите около КТБ, сигурно си спомнят за една пресконференция на изпълнителните директори на банката през май 2014-а. Тя бе проведена малко след като КТБ купи "Креди Агрикол България" и я преименува на "Търговска банка Виктория". На тази пресконференция изпълнителните директори на КТБ заявиха, че медийната атака срещу банката е започнала, след като тя е предприела действия за събиране на просрочени кредити на обща сума 28 млн. лева. Те са дадени на две компании, свързани с пловдивския завод за производство на консумативи и заготовки за цигари "Юрий Гагарин". Тогава изпълнителните директори на КТБ не назоваха тези две компании. Сега е моментът да поясним, че именно "Дореко Комерс" доставя суровини и за печатарската, и за цигарената индустрия, в частност и за фабриката "Юрий Гагарин". Доста широк спектър на интереси. Не твърдим, че "Дореко Комерс" е имала задължения към КТБ по линия на цигарения бизнес, но пряката връзка между тютюна и печатарството е налице. Според някои финансисти с част от приходите от доставката на суровини за "Юрий Гагарин" "Дореко Комерс" е покривала плащанията на "Принт Трейдинг" към "Партнер Лизинг".
Тютюневият аромат става още по-натрапчив, ако напомним друга една сделка, която бе оповестена наскоро. Преди това да кажем, че "Юрий Гагарин" е дъщерно дружество на "Булгартабак холдинг", той е мажоритарният му акционер. А друго дружество на холдинга - "Благоевград БТ", само преди месец придоби Полиграфическия комбинат в София. Още една интересна връзка на тютюна с печатарството.
Тук пак стигаме до показателни съвпадения на различни събития. Ирена Кръстева, майка на депутата от ДПС Делян Пеевски, му прехвърли своя собственост и той се появи като акционер и съдружник в редица фирми, притежаващи медии, а също акции в "Булгартабак холдинг". Основателно или не, се създава натрапчивото усещане, че Той е най-вероятният отговор на знаковия въпрос Кой. А що се отнася до бизнес- и финансовите взаимоотношения между "Дореко Комерс" - "Принт Трейдинг" - "Партнер Лизинг" и КТБ - ако не друго, поне ясно се вижда, когато лизингополучателят, стоящ в началото на тази линия, откаже да си плаща задълженията към лизингодателя, който се намира в средата й, той от своя страна се затруднява да погасява дълга си към банката кредитор - КТБ, в края на линията. Това на свой ред влошава финансовото й състояние и води до затруднения тя да обслужва своите задължения. А що се отнася до осребряването на масата на несъстоятелността, ако синдиците на КТБ предприемат предписаните от закона действия, те ще разполагат с достатъчно възможности, за да си съберат поне част, ако не и всички вземания от "Партнер Лизинг". Разбира се, при осъществяването на тези процедури, които включват и продажбата на поземления имот, и на сградите на печатницата, неминуемо ще възникнат още въпроси около цената, на която евентуално ще бъде осъществена тази продажба. Дали тя ще е достатъчно висока, за да защити интересите на кредиторите на банката? Или ще е удобно ниска (за което не е проблем да бъдат намерени куп "пазарни" обяснения) за потенциалния купувач, който най-вероятно отново ще е базиран в някоя островна държава, където реалните собственици на фирмите са практически непроследими. Ще поживеем и ще видим.
Петър Илиев
banker.bg
