Комунизмът е такъв строй, който ще помете буржоазната пропаганда и ще възтържествува святото дело на народите. Комунистите ще построят комунизма и те ще ползват неговите блага. Това казва Сталин през 1929 година по време на среща с актива на партията в Москва.
Подобни постулати чуват и българите на Девети септември 1944 г. Прекрасни обещания и светло бъдеще. Кой жив човек не мечтае за това? За "градът на слънцето", за достоен живот?...
Какво е Девети: ден на победата над фашизма и капитализма? Преврат или народно-демократична революция? Епохално събитие или лош ден за българската държава? 71 години по-късно все още няма ясен отговор на този въпрос.
На снимки от онези дни се виждат възторжените лица на хората, които посрещат Червената армия победителка. Съветските военни части са минали Дунав, но не водят военни действия, защото никой не им оказва съпротива.
На други фотографии са народните партизани, слезли в градове и села от Балкана, пушките им закичени с цветя.
Но подобни снимки има и от посрещането на синеоките рицари – войниците на Вермахта... И едните и другите са посрещани с хляб и сол на Орлов мост...
Отечествено-фронтовското правителство спасява България от война със Съветския съюз.
То обаче свиква Народния съд още през декември 1944 г. Пак то отваря и лагерите на смъртта. В името на прогреса, на добруването на българския народ и победата на комунизма.
В партизанското движение до 9 септември 1944 г. загиват около 9000 партизани и ятаци. Повечето от тях са почтени хора, недоволни от властта, от живота, който водят, от мизерията. Искат нов живот. Започват да реализират нов строй - социалистически, постигат се неоспорими успехи. Те обаче са плод на народния ентусиазъм и не на последно място, на суровините, идващи от Съветския съюз. Само след 2-3 десетилетия обаче изпъкват тежките слабости на новия строй, неговата идеологическа безпомощност. Успехите вече са само в докладите от партийните конгреси, а обикновените хора се чудят, къде отидоха обещанията за справедливост и социален стандарт. Появи се партийна аристокрация и трайно се обособиха трудещи се, които да изграждат нещо и да чакат пак нещо...
Девети септември. Запомнете тази дата. Тя ни трябва, за да не забравяме какво се е случвало в България. И да си вземем поуки. Иначе не бихме направили и една крачка напред.
За пръв Денят на свободата се чества като национален празник и неприсъствен ден на 9 септеври 1945 г. По повод на първата годишнина са помилвани и освободени от затвора около 900 души, които са осъдени от Народния съд, а над 1000 души са пуснати от трудовите лагери.
Деветосептемврийският преврат е насилствена промяна в държавната власт в България, която е извършена през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. със свалянето на правителството на Константин Муравиев и идването на власт правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев.
Събитията от 9 септември 1944 г. все още нямат единодушната оценка на историците.
До 1971 г. по пропагандни причини се твърди, че това е „народно въстание“. След това до 10 ноември 1989 г. събитията на тази дата се определят като „социалистическа революция“.
След политическата промяна от 1989 г. събитието се приема като „военен преврат“.
След Деветосептемврийския преврат идва вълна на насилие от комунистически групи срещу политически или лични противници. Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. Народен съд в края на 1944 г. Според различни изтоници броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души.
Осъдените на смърт от Народния съд са 2 730 души — министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.
А някога за мнозина всичко е изглеждало слънчево и дори... вечно.
***
Добрият празник
Цветан Ангелов
Девети септември ми купи палтенце
И каза: Честито, честито, момченце!
Девети септември ми купи сандалки.
-Да припкат - заръча - краченцата малки!
А после ми сложи в ръката геврече
-Хапни си! - Девети септември ми рече.
Накрая, дечица, каква изненада!
И знаменце даде ми той за парада.
Изтичах при баба, разказах й всичко.
А баба въздъхна: -Ех, внуче, добричко.
Такъв е, такъв е ни е празникът - харен.
И всеки го среща сега благодарен.
Той дава на всинца дрешки, закуски
и розово слага по детските бузки.
А старият дядо, засмян, се обади:
Девети септември и младост ни даде.
Отпечатано във в-к "Народна младеж", София, 1969
Все по-често се питаме, защо има носталгия по социализма. Отговорът е толкова явен. Пред диктатурата на #Кой, корупцията и липсата на правосъдие управлението на Бай Тошо наистина изглежда блян.
Диан Колев
