„Девети септември е прелом в историята на България през 20-ти в., важна дата не само за българската левица, но и с национално значение. Крайно време е да дадем заслужени и обективни оценки на ключовите моменти от миналото на нашата страна, без да гледаме на тях през кривото огледало на политиката, без да пречупваме образа им през призмата на съвременната конюнктура”. Това заяви председателят на БСП в обръщение по повод празника.
„Време е да започнем да уважаваме историческите си празници, без да се делим на пострадали и овъзмездени, спечелили или загубили, красиви и не толкова красиви”, смята Михаил Миков.
„Девети септември сложи край на един мрачен период, в който българските власти бяха избрали за свой метод на управление диктатурата и за своя идеология – фашизма. Девети септември прекрати белия терор, почернил семействата на хиляди българи, които вярваха в лявата идея и искаха за себе си и за съгражданите си един по-достоен и по-справедлив живот. Това бе техният грях, заради който платиха с щастието и с живота си”, припомня лидерът на социалистите в коментара, публикуван във Фейсбук.
„Девети септември нареди страната ни сред победителите във Втората световна война и я спаси от нова национална катастрофа! Отключи възможностите за развитие на следвоенна България – малко вероятно до онзи момент и невероятно от съвременна гледна точка, със скорост и мащаби, които за няколко десетилетия я превърнаха в средноевропейска държава по огромната част от статистическите показатели и индекси на човешко развитие – икономически и социални. Нека и тази равносметка най-накрая стане част от обективния ни прочит”, призовава Миков.
Пълният текст на обръщението:
Скъпи другари,
Обръщам се към вас с поздрав за Девети септември – прелом в историята на България през 20 в., важна дата не само за българската левица, но и с национално значение. Убеден съм в тази квалификация и смятам, че е крайно време дадем заслужени и обективни оценки на ключовите моменти от миналото на България, без да гледаме на тях през кривото огледало на политиката, без да пречупваме образа им през призмата на съвременната конюнктура. Време е да започнем да уважаваме историческите си празници, без да се делим на пострадали и овъзмездени, спечелили или загубили, красиви и не толкова красиви. Историята ни не е спор или редакция, че да я променяме постоянно, а повратите в нея не са спортни мероприятия, за да търсим победители, победени и получили реванш.
Девети септември сложи край на един мрачен период, в който българските власти бяха избрали за свой метод на управление диктатурата и за своя идеология - фашизма. Струва ми се, че никакви национални цели и приоритети, никакви геополитически мотиви, никакви икономически съображения не могат да оправдаят сближаването с една антихуманна идеология, която застрашаваше устоите на цяла цивилизация, не могат да оправдаят политическите гонения, чиито жертви не можем да преброим. Девети септември сложи край на белия терор, почернил семействата на хиляди българи – обикновени и видни личности – които вярваха в лявата идея и искаха за себе си и за съгражданите си един по-достоен и по-справедлив живот. Това бе техният грях, заради който платиха с щастието и с живота си.
Разбира се, 9 септември 1944 г. направи възможно и възмездието, което в духа на крайностите на онези времена на моменти прерасна в отмъщение и саморазправа. Изстъпленията не могат да бъдат забравени или простени на техните извършители, заради паметта на пострадалите и заради това, че се използват и до днес като основание за оспорване и поругаване на тази светла дата. А тя е точно такава, защото обедини комунисти, земеделци, военни и граждани в Отечествения фронт, защото с Деветосептемврийското въстание увенча с Победата борбите на всички онези десетки хиляди участници в антифашистката съпротива! Защото нареди България сред победителите във Втората световна война и я спаси от нова национална катастрофа!
Девети септември отвори и пътя към малко вероятно до онзи момент и невероятно от съвременна гледна точка развитие, със скорост и мащаби, които за няколко десетилетия превърнаха България в средноевропейска страна по огромната част от статистическите показатели и индекси на човешко развитие – икономически и социални. Нека и тази равносметка най-накрая стане част от обективния ни прочит. Последвалият период свързваме с развитие на българското земеделие, с индустриализация на производството и научно-технически напредък, с образование, чиито стандарти и днес ползваме за критерий, с култура, която никога преди и след това не е получавала толкова внимание и грижа от страна на държавата. Говорим за години, в които българските граждани чувстваха небивала дотогава и днес почти напълно отсъстваща сигурност за работното място и заплатата, за заслужената почивка в красивите ни курорти, за гарантираните безплатни здравните грижи, сигурност в дома и на улицата, спокойствие в настоящето и увереност в бъдещето на децата.
Разбира се, събитие с такъв магнитуд и с такива сериозни последствия за пътя и развитието на държавата, задало качествено различна от всичко познато дотогава посока, може да бъде повод за противоречия на политическа основа. Но трябва да имаме предвид, че 9 септември 1944 г. е датата на една революция и като всяка революция е едновременно величествена и жестока. Ние трябва да помним и великото, и непростимото, за да ценим едното и да не повтаряме другото.
Всички ние, хората на лявата идея, членовете и симпатизантите на БСП, българските граждани, които оценяваме достойно резултатите от Девети септември, не може и не бива да позволяваме празникът да бъде източник на комплекси и чувство за малоценност. Тъкмо обратното – той е повод за нашата гордост, част е от националната ни история, писана от нашите бащи и майки. Девети септември е национален празник за нас като български патриоти, които уважават миналото си и вярват в бъдещето си. Урок е за нас и за всички наши сънародници – трябва да го четем обективно и да извлечем поуките, които ще ни помогнат да устроим по-справедливо и по-солидарно живота си, като държава и като народ!
Поздравявам всички български граждани за Девети септември – денят, който отключи възможностите за развитие на следвоенна България!
