С впечатляващо мнозинство парламентът отмени забраната за производство и продажба на заготовките с филтър за свиване на цигари – т.нар. цигарени гилзи, която бе въведена през 2012 г. за защита на интересите на „Булгарбатак“ и принуди пловдивската фабрика за производство на такива заготовки „Юрий Гагарин“ да спре работа.Промяната идва след като фабриката "Юрий Гагарин" вече е на "Булгартабак".
В началото на тази година обаче правителството реши да предложи отмяната на забраната на парламента с мотив, че ограничението не отговаря на европейски разпоредби.
През април всъщност лъсна истинската причина за промяната, след като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши на двете цигарени фабрики на „Булгартабак“ – „Благоевград-БТ“ и „София-БТ“, да придобият фабриката за цигарени опаковки и филтри „Юрий Гагарин“ и така тя отново се връща в тютюневия холдинг, където беше преди нейната и на „Булгартабак“ приватизацията, пише МИГNEWS.INFO.
Наскоро пък депутатът от ДПС Делян Пеевски, за когото отдавна се твърдеше, че е истинският собственик на „Булгартабак“, официализира притежаването на 5 на сто от тютюневия холдинг, за което Фрог нюз съобщи първи.
Премахването на забраната бе одобрено в пленарна зала с гласовете на 166 от общо 167 присъстващи на заседанието. Само един се въздържа, а дебатът по корекцията бе доста вял.
Поправката в Закона за тютюна и тютюневите изделия идва ден, след като правителството одобри влизаща в сила от следващата година промяна в структурата на акциза на цигарите, според която най-евтините цигари, продавани от „Булгартабак“ и другият български производител „Кингс табако“, ще поскъпнат минимално с около 20 стотинки от януари, а средният и високият клас марки ще вдигнат цените си с до 45 стотинки.
Мотивът на правителството за тази мярка е да не се повтаря грешката от предишното вдигане на акциза на цигарите, което ударило най-силно евтините марки цигари и това увеличило драстично контрабандата.
Много по-сериозен дебат в пленарната зала предизвикаха други две предложения, свързани с тютюна. ДПС имаше изцяло нов проектозакон, предвиждащ повече държавна намеса на пазара и повече контрол върху търговията с тютюн, който обаче бе отхвърлен от депутатите. Новите текстове на народния представител от Реформаторския блок Румен Христов обаче бяха приети.
„Въздържам се от подкрепа за проекта на ДПС. Причината е вменяването на контролни функции на Министерството на земеделието и храните, а те всъщност са задължение на НАП и на Агенция „Митници“. За създаването на нов контролен орган ще е необходим финансов ресурс, какъвто нямаме, а и това е в противоречие със закона за намаляване на административните регулации“, каза министърът на земеделието Десислава Танева.
Почти единодушно бяха приети идеите на Румен Христов за специални арбитри към областните комисии по земеделие, които ще подпомагат преговорите между производителите на тютюн и фирмите, които го изкупуват.
Решено бе също така да отпадне 30-дневният срок, в който изкупеният тютюн следва да бъде изплатен. Предвижда се също така изкупуване на суров тютюн да се извършва единствено от лица, получили разрешение, разполагащи с подходящи обекти и съоръжения за неговото съхранение и сключили договор с регистриран тютюнопроизводител.
Изкупвачите се задължават да предоставят информация за прогнозните количества, които ще бъдат изкупени през следващата година, за изкупените и наличните количества суров, изсушен, манипулиран и ферментирал тютюн от предишна реколта, както и за реализираните количества.
Министерството на земеделието и храните трябва да създаде два нови регистъра – в първия ще бъдат записани тютюнопроизводителите и сключените от тях договори за изкупуване на суров тютюн. Вторият е за лицата, получили разрешение за изкупуване на суров тютюн.
НС даде правна възможност за създаване на представителни организации на тютюнопроизводители, на лицата, извършващи промишлена обработка и на производители на тютюневи изделия.