И Георги Първанов възропта срещу позицията на чужди дипломати в София по проектозакона за борба с корупцията. Отдавна е известно, че когато Първанов каже, че нещо не е добре, значи е обратното. Той все още твърди, че АБВ е "нов проект" и не реже от БСП, но е ясно, че лявото е на това дередже главно заради него.
На 2 септември парламентът отхвърли проектозакона, дело на вицепремиера Меглена Кунева. Това предизвика различни реакции. Известни политици оплюха посланиците и високопарно говореха за национално достойнство.
Не закъсня да се изяви и Първанов. Той вероятно смята, че българите са забравили корупционните скандали около неговото име през последните петнайсетина години. Например съмненията за многомилионни комисионни около сделката за френските фрегати и вертолети за армията ни. Известна е ролята му при посочване на бизнесмени, които да извършат сделките, както и техните благодарности.
Нарцисизмът е обсебил политическото пространство у нас - вижда се и от самолет. Но не е лошо лидери като Първанов да си дават повече сметка за собствената си тежест по дадени теми, преди да взимат думата по тях. Дори скандалът със сделката, при която синът му придоби луксозен хотел в Кюстендил по неясен начин, е напълно достатъчен, за да внимава Първанов, когато си отваря устата по темата.
Чуждите посланици реагираха на неприемането на проектозакона с декларация. Тя бе подписана от посланиците на страните-членки на Европейския съюз Нидерландия, Франция, Германия, Великобритания, Австрия, Белгия, Ирландия, Полша, Дания, Финландия, Италия, Кипър, Испания, Люксембург и се подкрепя от посланиците на Норвегия и Швейцария.
"Ефективната борба срещу корупцията е решаващ елемент от върховенството на закона. Европейската комисия поставя тази борба на водещо място в дневния ред в своите последователни доклади по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Тези доклади са одобрени от нашите правителства и от поредица правителства на България. Надяваме се, че отхвърлилите проектозакона политическите партии (включително онези, които не гласуваха) ще представят възможно най-скоро нови идеи за справяне с този проблем, като по този начин покажат, че неуспехът в това гласуване не означава, че народните представители омаловажават борбата с корупцията на всяко едно ниво". Кое от написаното не е вярно?
Законът на Кунева беше отхвърлен от политическите партии с изключение на ГЕРБ и РБ като несъстоятелен. Най-атакувана беше идеята за анонимни сигнали срещу политици и магистрати, които да водят до отстраняване на въпросния човек от поста му. Политиците предупредиха, че новият антикорупционен орган ще бъде залят от доноси и ще се превърне в бухалка за политическа разправа. Сякаш не е така вече 25 години.
Волен Сидеров, лидер на "Атака", посочи примери на корупция в страните, които представляват дипломатите. Последва го Янаки Стоилов от БСП, който също иронизира позицията на дипломатите. И двамата са прави, но пропуснаха да споменат, че в тези страни има и противодействие.
Хилав опит за изява в същата посока направи и проф. Борислав Борисов от АБВ. Същият, който бе ректор на УНСС и личен съветник на Първанов, когато там избухна скандалът с подкупите, взимани от студенти. Борисов бе заобиколен от обвиненията по странен начин и го отнесоха други. Една от причините може би се крие в следния текст, публикуван в "Капитал" на 19.02.2010 г.: "Когато съобщиха, че е арестуван бандит с прякор Трактора, реших, че става дума за някоя тъпа мутра. Така ми прозвуча. Трактора - какво е това. То няма интелект в това."
Думите са на проф. Борислав Борисов. Освен че е близък приятел с арестувания Алексей Петров, той е и един от избраните да се сдобият с имот в съседство до бившата барета. Къщата на ректора е точно копие на тази, в която беше арестуван Петров. Първоначално имотът бил предвиден за друг, но в последния момент купувачът се отказал. Затова предложили къщата на Борисов, който по това време е в ръководството на Съюза за стопанска инициатива на гражданите заедно с Алексей Петров. Ректорът разказа пред "Капитал", че не е търсил жилището по обява, а е бил поканен от бившите барети. "Естествено, че всеки си подбира кой да му е съсед", заяви той".
И точно този човек има нахалството да каканиже безмислици за корупцията?
Както и адвокатът депутат Явор Хайтов, зам.-председател на НС. Същият, който затъна в скандал със заменки на гори в Троянския Балкан срещу имоти до резиденция Евксиноград край морето. И критикува проектозакона, вместо заедно с проф. Борисов да си подадат оставките от парламента. Присъствието им там обижда избирателите.
Цветан Цветанов пък се извини на дипломатите за някои по-остри изказвания на негови колеги. Какво лицемерие. Та нали точно Цветанов превърна в мишена на мафията едни от най-активните и професионално доказани служители на МВР за сметка на такива, свързани с корупция и контрабандни канали...
Не е лошо, когато политиците ни скачат толкова патриотично срещу критиките, да прочетат преди това някои статистики.
Френската прокуратура например повдигна обвинения срещу бившия френски президент Никола Саркози по аферата "Бетанкур". Става дума за ползване на пари в предизборната му кампания и търговия с влияние. Той дори бе задържан за няколко часа. Повдигнато бе обвинение и срещу зам.-главен прорурор на Франция.
С обвинения се сдоби и друг президент на Френската република - Жак Ширак. За корупция. Той отговаря по 21 казуса.
В Германия двама политици с розово бъдеще - Силвана Кох-Мерин и Карл Теодор цу Гутенберг се простиха с постовете си, защото бяха уличени в плагиатство.
Около 70 милиона евро е бил подкупът за заинтересованите лица в сделката за продажба на Австрия на 15 изтребители "Еврофайтер Тайфун" от Европейския аерокосмически и отбранителен концерн за 1,7 милиарда евро. Голяма част от тези пари са били преведени по сметки в Австрия, Лихтенщайн, Малта, Швейцария и о-в Ман. В корупционната схема са забъркани висши държавни служители и политици. Прокуратурата в Мюнхен е разследвала 13 души в мошеничество и злоупотреба с длъжностни пълномощия. Повдигати са обвинения, хвърчали са оставки...
През есента на 2013 г. съдът в Атина призна за виновен по всички обинения бившия министър на отбраната Акис Цохадзопулос. С него бяха осъдени още 11 души, включително съпругата и дъщеря му. Министърът получи 20 години.
В САЩ средно годишно над 1000 висши държавни чиновници, магистрати и политици застават на подсъдимата скамейка. Простата аритметика показва, че това е един на 300 000 души. У нас те би трябвало да са 20-25 годишно. За десетина години цели 250! Но няма нито един.
Дори на Балканите вече има добри примери. През 2012 г. зад решетките попаднаха бивши държавни величия, обвинени в подкупи и злоупотреби за милиони. Най-ярки са примерите в Румъния. В Хърватска, Словения, Турция, Сърбия също има десетки дела. Полша и Чехия не правят изключение. Голямото изключение се казва България.
Депутати извън ГЕРБ и РБ се възмущаваха най-много и най-шумно на казуса с анонимните сигнали в проектозакона срещу корупцията. Колко смешно. Налага се да им припомим някои факти от последните години. Сергей Станишев през 2013 г. подаде анонимен сигнал на главния прокурор Сотир Цацаров за подслушвания по времето на Цветан Цветанов като вътрешен министър. От този сигнал тръгна разследването и се стигна до съд. Без доказателства висши полицаи се простиха с постовете и кариерата си, но за това никой не споменава.
Хипер скандалната разработка "Червеи" на МВР, чрез която са били източени секретни материали от базата с данни на ведомството, е започнала по... анонимен сигнал. В момента прокуратурата повече прикрива скандалното слухтене и ровене, отколкото се опитва да разкрие истината. Ще го отнесе бившата шефка на Софийския градски съд Владимира Янева, ако не сключи сделка заради тайните, които знае. Тайните за кръга #Кой и влиянието на Делян Пеевски в магистратските среди. Но и за тази мръсотия полиитците ни мълчат. Омерта.
Ами подслушването на политика Касим Дал? Нали и то е било разпоредено след анонимен сигнал, че Дал кроял убийството на Лютви Местан и Делян Пеевски?! И това ли е забравено? На всичкото отгоре заради анонимката и досега Местан е с държавна охрана, а Пеевски я отказва, защото си има лични джелати.
Същият отвратителен сценарий с анонимното свидетелство се повтаря и при обвиненията за убийство на Пеевски от трима нищо не подозиращи мъже по "поръчка" на банкера Цветан Василев. Толкова зле бе скалъпен този сюжет, че се разпадна за броени дни, но свърши своето - КТБ бе атакувана и срината от същите хора, които измислиха "мнимото покушение". Досега прокуратурата мълчи по въпроса, което я прави съучастник в злодеянието. И тома е омерта.
Излиза онзи ден Местан и проповядва, че ДПС нямало как да подкрепи нещо толкова мракобесно като "анонимен сигнал". Очевидно формалният лидер на движението все още смята, че българите до един са запленени от неговия чар и красноречие.
Проблемът е съвсем друг и политиците го знаят - неработещата правосъдна система, в частност прокуратурата. Държавното обвинение е абдикирало изцяло от проблемите с корупцията и се занимава предимно с неудобните на властта и тези, посочени от кръга #Кой. Толкова е очевидно, че не се нуждае от доказване. Затова и мафията у нас е недосегаема.
Чуждите посланици просто изразиха мнение, което споделят милиони българи. Всъщност бяха много тактични. Българските политици разбират от дума само когато им спрат кранчето за крадене.
Законопроектът на Кунева не е върхът. Самата Кунева е непоходяща реклама на борбата с корупцията по високите етажи. Но все пак се правят опити за консенсус срещу мафията. Отказът да се подкрепи законът е нищо друго освен демострация на сила: ще стане това, което ние кажем.
Същите критикари се държат като селски слугини с Пеевски, но на посланиците помпат мускули. показаха кой командва парада по тия ширини. Дано посланиците са го проумели най-после, за да знаят правителствата им с кого си имат работа.
България си отива не толкова по демографски причини, а заради мръсната корупционна среда. Тя убива всичко. Дори бежанският проблем в голяма степен е плод на вездесъщата корупция и мафиотизираните структури в държавните институции. Но и затова не се говори. Омерта...
Димитър Попкутуев
* Оmertà — обет за мълчание. Наказанието е само едно - смърт. Присъдата изпълнява самата организация.
