Докъде води срутването на носещи принципи в професионалната етика. С чужда пита помен е грозно да се прави. И кръщене не е по-красиво. Току-що появилият се сайт „Епицентър” вдигна шумотевица около раждането си, гордо демонстрирайки галерия от ярки имена и лица на „свои” автори.
Повечето от които се оказа, че и понятие си нямат за обвързването си с новороденото електронно издание. Защото създателите му просто механично са прелели в галерията си всички по-забележими личности, писали някога за спрения от 1 август в. „Преса” или дали интервюта за него.
Без някой да ги пита дали са съгласни. Без да уточнява въпроса за авторските права. И без да се обосновава на какво юридическо основание „Епицентър” се изживява като правоприемник на „Преса”.
Ако е такъв, дали е правоприемник и на задълженията й? И собственикът същият ли е – онази странна пътна фирма, също потънала в дългове?
След остри реакции на засегнати във Фейсбук част от имената и снимките бяха махнати от галерията. Но материалите, написани от същите журналисти, продължават да си стоят в преналетия под новата табела архив на ликвидираната „Преса”.
Освен това не всички, с чиито имена се злоупотребява, имат възможност да се защитят. Такъв е например фрапантният случай с покойния вече професор философ Николай Василев, отишъл си от този свят през февруари 2014-а. Как е възможно той да е обявяван за „автор” на сайт, появил се година и половина след смъртта му? Символично е заглавието на материал, който излиза при кликване върху снимката му - „Светът затъва в шарлатаниите”...
Впрочем, сред „авторите” на новия сайт с разтърсващо въздействие фигурират и цели информационни агенции и чуждестранни издания като Ройтерс, „Файненшъл таймс”, „Форин афеърс”. Дали знаят чии „автори” са?
Доста шум вече се вдигна и около ценоразписа за „журналистическите” услуги, предлагани от новото електронно издание. Вярно, след предизвикания отзвук, те бяха леко фризирани, но пак си остават обида за същинската журналистика, призвана да служи на обществения интерес, а не да се продава като в плод-зеленчук.
Именно срутването на носещи принципи в професионалната етика на нашата гилдия, което най-безпардонно се налага като норма, ни предизвиква да изразим нашата дъбока непоносимост към тези разрушения, опустошителни за цялото ни общество и за самата демокрация. Презрителното мълчание и погнуса вече не стигат. Необходим е ясен журналистически, граждански, административен и правен отпор срещу подобни явления. Само така журналистиката може да се спаси от пълното си преливане в една друга професия - най-древната.
Изразената тук позиция е отворена за всички, които се вълнуват от състоянието на медийната среда в България.
Автор : Къдринка Къдринова, сайт на СБЖ
Ана Пиринска
Ваня Драганова
Ваня Георгиева
Ваня Григорова
Васил Балев
Веселина Седларска
Влади Лазарова
Елена Кодинова
Елица Иванова
Емил Георгиев
Жулиета Цветкова
Иван Жиков
Ина Друмева
Искра Баева
Калин Първанов
Къдринка Къдринова
Любослава Русева
Мария Благоева
Мария Филева
Силвия Чолева
Стефан Ташев
Татяна Чипева
