Църквата трябва да поеме риска и да излезе: ако живеем затворени в себе си, рискуваме да се разболеем, да се превърнем в една рахитична Църква, с установени норми, без креативност, осигурена, но не сигурна. Ако трябва да избирам между една болна Църква и една наранена Църква, предпочитам наранената, защото поне е излизаща Църква“. Това каза папа Франциск по португалското радио „Renascenca“ .
Фрог публикува някои от отговорите на Франциск по актуални въпроси, преди да отпътува за САЩ.
Относно бежанската криза в Европа:
- Що се отнася до настоящия проблем с имиграцията в Европа, това е върха на айсберга. Тези хора бягат от войната и глада. Доминиращата кауза е една лоша и несправедлива социално-икономическа система, защото в нейния център не е поставен човека. Светът е във война срещу самия себе си: една война на части, която унищожава земята, нашия общ дом.
За нареждането на папата католическите храмове да отворят врати за бягащите хора:
- Когато казвам, че една енория трябва да приеме едно семейство, не искам да кажа, че трябва на всяка цена да отиде да живее в енорийския дом, а по-скоро, енорийската общност да намери място, или в най-лошия случай, да се организира и да наеме по наем един скромен апартамент за това семейство. То трябва да бъде прието, да има покрив над главата си и да бъде внедрено в общността. Голямото предизвикателство за Европа е да стане отново „майка“, а не да продължава да бъде „баба“. За да възвърне лидерството си сред народите, Европа трябва да тръгне от своите християнски корени. Европа все още не е мъртва, притежава една изключителна култура, и може да посочи пътя, който да се следва.
За проблема с корупцията:
- Съществува глобалния проблем на корупцията на всички нива. Що се отнася до възпитанието, трябва да се използват и двата крака: с единия добре стъпил на земята, а с другия крачка напред и т.н…. това е възпитанието. Означава да рискуваш. Защо? Защото може да се спъна и да падна. Добре, като паднеш, ще станеш и ще продължиш.
За предстоящото посещение в САЩ, папата споделя във видеоконферентна връзка по тв канал „Аbc”:
- Идвам в Съединените Щати, за да бъда близо до народа и да му помогна по пътя на живота. Аз съм в служба на всички Църкви и всички мъже и жени с добра воля. За мен близостта е най-важното нещо. Трудно е за мен да не съм близо до хората. Когато се доближавам до хората, както ще направя с вас, е по-лесно за мен да ви разбера и да ви помогна по пътя на живота. Затова е толкова важно това пътуване, за да се приближа до вашия път и вашата история.
На въпрос на момиче-имигрант от Чикаго с тежко кожно заболяване : Какво очаква от младежите?, той отговаря:
- Две неща. Първо, младежите да не вървят сами в живота, а да вървят заедно ръка в ръка с Исус и Мария. Второто, да вървят смело по пътя на живота. Знаете ли, колко е тъжно да видиш младеж, който не е смел? Той е тъжен, с унило лице, младеж без радост. Смелостта дарява радост, а радостта дарява надежда, която дар Божи. Вярно е, че по пътя на живота има много трудности. Не се страхувайте от трудностите! Бъдете предпазливи, бъдете внимателни, но не се страхувайте. Вие притежавате силата да се преборите с трудностите. Не се плашете, не се спирайте!
Обръща се към самотна майка с думите:
- Ти си смела жена, защото съумя да родиш тези две деца. Можеше да ги убиеш в утробата си, но показа почит към живота, зачете живота, който растеше в теб, за което Бог ще те възнагради и те възнаграждава. Не трябва да се срамуваш, върви с високо вдигната глава: „Аз не убих моите деца, родих ги“. Поздравявам те за това и нека Бог те благослови.
На въпрос за бедността, допълва:
- Когато съм свидетел на многобройните несправедливости в живота, си мисля за най-голямата несправедливост в историята, Кръста на Исус – роден като бездомен – мисля за неговото мълчание на Кръста. В това мълчание осъзнавам всяка трагедия в света… Всички сме създадени за „социалното приятелство“. Всички сме отговорни за всички, помагайки си всеки кой както може. Социалното приятелство е причината поради, която Бог ни създаде. Мога да дам пример с футбола, където един мач се играе между „социално приятелство“ и „социална вражда“. Това и избора който всеки един от нас трябва да направи в сърцето си и ние трябва да помогнем да се направи този избор със сърце“.
