Защо федералната канцлерка покани всички бежанци да пристигнат в Германия? Може и да не е искала да излезе точно така, дори да не го е мислила. Точно така обаче канцлерката беше разбрана в арабския свят, в Африка и в Азия.
Броени дни, след като изреченото от Меркел ("Ще се справим" – б. р.) ускори бежанския поток, Германия въведе граничен контрол. Така ли изглежда една обмислена докрай политика?
Може и да не е верен или поне не съвсем образът на една рационално мислеща физичка, представян в медиите.
И преди имаше случай, когато Меркел изненадващо направи обратен завой. Нейният обрат в енергетиката също беше предшестван от телевизионни кадри от експлодирал реактор в Япония, които провокираха страсти и емоции сред германското население.
Естествено тогава, както и днес, роля играеше и вътрешната политика. Консерваторите на Меркел откраднаха темата от социалдемократите (затварянето на атомните електроцентрали - б.р.) и така се отвориха за възможна управленска коалиция със зелените на федерално ниво.
Вътрешнополитически съображения обаче не са основание Меркел да се откаже от опипващия си управленски стил. Както при обрата в енергетиката, така и сега с поканата към бежанците тя изненадва партньорите си в Европа. Нейният самотен ход се посреща в европейските столици от почуда до гняв. Някои в Лондон вече гледат на Германия като направлявана от емоции хипи-държава. Докато при еврокризата Берлин е неотстъпчив при спазването на правилата, при бежанската криза изобщо не го е грижа за правото в общността.
Дали, поддала се на големи емоции, Меркел наистина е вярвала, че Германия сама би могла да се справи с все по-голямата миграция (ще се справим)? Във всички случаи тя изтрезня при случващото се на гарата в Мюнхен.
Сега дори е готова за въвеждане на зокан за миграцията (каквато идея категорично отхвърляше – б. р.). Германия може да се поучи от класически държави с голяма имиграция, като Канада, САЩ, Австралия или Англия, че наред със сърце ти е нужен хладен разсъдък и известна твърдост, за да определиш кой, кога и къде може да пристигне и кой не.
Холгер Щелтцнер
в. “Франкфуртер алгемайне”
