Браншовите организации и работодателите заплашиха, че ще излязат от преговорите за минималните осигурителни прагове за 2016 година. Причината е, че Министерството на труда и социалната политика се опитва да наложи усреднен процент увеличение в браншовете, при които няма договорена стойност.
Общият брой на дейностите е 85, а договореност има при 48 от тях. Според бизнеса административното налагане на усреднена стойност на увеличение обаче е меко казано неправилна. Работодателите показаха справка, според която нарастването на минималния осигурителен доход при производството и преработката на месо е 24,3%, а при Централния кооперативен съюз - едва 0,3%. Така усредняването би нарушило баланса, би довело до повишаване на сивия сектор и безработицата, обясняват от работодателските организации.
Тяхна анкета сред фирмите показва, че увеличаването на минималния праг през 2015 г. е довело до увеличаване на цените на крайните продукти в 23% от компаниите, значително съкращаване на нискоквалифицирани работници (36%), преназначаване на лица от длъжности с по-високи осигурителни прагове на длъжности с по-ниски осигурителни прагове (41%), напускане на висококвалифицирани работници, които не са удовлетворени от заплатата, тъй като им се струва недостатъчна, сравнена с тази на нискоквалифицираните (48%), “посивяване” на трудовите отношения (65%) и назначаване на лица на непълно работно време (74%), пише sofia.topnovini.bg.
“Минималните прагове изживяха времето си. Преди 10 години, когато бяха въведени, помогнаха за изсветляване на доходите. Сега обаче ефектът е точно обратен”, каза председателят на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Васил Велев, като призова постепенното им премахване.
Той показа и данни, които показват нуждата от преосмисляне на минималната работна заплата. Според 65% от работодателите механизма, по който се определя тя, не отговаря на реалните икономически процеси нито в конкретния бранш, нито в страната. 48% от тях заявяват, че той води до увеличение на сивия сектор. Почти толкова смятат още, че МРЗ води до намаляване на заетостта в бранша.
От официалните данни на Националния статистически институт (НСИ) става ясно, че за последните 15 години минималната заплата у нас се е повишила с над 460%. В България съотношението на МРЗ към средната заплата също е ненормално високо - малко под 50%, като средното за ЕС е около 43-4%.
Увеличението на минималната заплата от 2010 г. досега е с цели 58%. За сравнение - брутният вътрешен продукт (БВП) се е повишил с 16%, инфлацията с едва 4%, а средната работна заплата - с 29%. Ясно изразена е и корелацията между увеличаването на МРЗ и нивата на безработица, показват официалните данни.
Средната стойност на безработицата в страните с МРЗ към 2013 г. е била около 12%, докато в тези без минимална заплата - по-малко от 8%, сочи статистиката.
