В Народното събрание има трайно установено корупционно мнозинство. Не е тайна за никого, че много от народните ни представители не са в парламента, за да работят в обществена полза. Те влизат в НС с ясната цел да осребряват властовия си ресурс чрез корупционни практики, търговия с влияние и натиск. Поради това няма политическа воля НС да приеме антикорупционния закон, който може сериозно да застраши паралегалните цели на много от представителите на политическите елити у нас. Това коментира пред Фрог нюз адвокат Михаил Екимджиев по отношение на неприетия закон на Меглена Кунева.
Правозащитникът коментира и политическото недоволство срещу анонимните сигнали: Ропотът срещу анонимните сигнали е гротескно признание, че хората от властта нямат нито доверие, нито контрол над институциите, които сами са създали. Отхвърляйки идеята антикорупционни проверки да се правят и по анонимни сигнали, те признават, че държавните институции работят като бухалки, а не като публични и независими органи. Поради това анонименият сигнал до антикорупционния орган може да е повод да бъде смачкан набелязаният човек. Това притеснение има основание от гледна точка на лошия опит, който имаме с прокуратурата, с Комисията по установяване и предотвратяване на конфликт на интереси, с Комисията за финансов надзор и действията на Стефан Мавродиев през последните месеци. Отказът от анонимните сигнали е най - тъжното политическо признание за негодността на институциите ни, защото цялата ни държава е изградена от органи, които вместо да работят в интерес на хората, биват използвани в частен интерес и за разчистване на лични сметки. Ако държавата е нормална, не би имало нищо притеснително в анонимните сигнали. Ако държавният орган е независим, той ще прецени дали анонимният сигнал съдържа достатъчно убедителни данни, за да започне проверката срещу визираното в него лице.
Забраната на анонимните сигнали много лесно може да бъде заобиколена. Вместо да са анонимни, сигналите ще излизат от името на някоя услужлива медия. Полуанонимни сигнали до прокуратурата се появяваха във вестници с артистични псевдоними на авторите. Прокуратурата много ефикасно се задействаше по тези сигнали. Къде е разликата между анонимния сигнал и сигнала в жълта или поръчкова медия?!
Попитан дали съществува реална опасност за хората, които открито подават сигнал за корупция, Екимджиев отговори така: Имам много дела на репресирани хора, които са изпратени в Страсбург. След подаване на сигнал за корупционни действия от конкретно лице, прокуратурата услужливо не разследва или разследва неефективно сигнала. Това естествено води до прекратяване на наказателното производство. След като прокуратурата прекрати досъдебното производство, подателят на сигнала става обвиняем за клевета и набедяване. Именно затова трябва да има анонимни сигнали, а ролята на органа, към който те се адресират, е да отсява читавите от фалшивите”.
Екимджиев е скептичен за приемането на закона, лансиран от Кунева.
„Имахме уверение от премиера, че след 3 месеца законът ще бъде приет. Но това зависи от залозите. Трудно ще се приеме един наистина ефикасен закон точно поради култура на корупция доминираща сред нашите политици. Хората, които трябва да приемат този закон, са в явен конфликт на интереси. Те няма доброволно да се откажат от корупционните си бонуси, заради които са в политиката. Ето защо най-вероятно ще бъде приет беззъб и импотентен закон, който да се развява като знаме пред Европа, но без да засегне интереса на своите създатели, предполага адвокатът.
