Духовници треперят от евентуални проверки на НАП. Това стана след като професорката по богословие Славка Божкова реши в заника на живота си да разкрие пред Фрог нюз истината за състоянието на Българската православна църква.
Тя не се поколеба да назове корупционни модели, които широко се прилагат с цел лично облагодетелстване. Става дума за злоупотреби с отчисляването на приходите в отделните енории и манастири. Богословската призова държавните и европейски органи за засилен контрол над проектите, с които се е захвана църквата ни, заедно с фонд „Земеделие” и МРРБ. Призова също и колегите си богослови за съблюдаване на духовен надзор над ръководството на православното изповедание у нас. Божкова призна, че болшинството от висшите духовници са били като нея зависими от структурите на бившата ДС. Притеснена за бъдещето на християнството в България, богословката в емоционална изповед сподели, че съзира тенденция за умишлена изолация на църквата от съвременните хуманитарни и обществени проблеми.
Признанията на Божкова разделиха Синода и свещениците на два лагера. По-голямата част приеха със задоволство самопризнанията и изречените истини за мафиотизацията в администрирането на църквата. Те се заредиха с надежда, че нещата могат да се променят, стига влиянието на ДС и масонските организации да се елиминира. Друга чат, обаче припознаха себе си в казаното от професорката. Те със страх предпочетоха като щрауси да заровят глави в земята и да се направят, че нищо не се случва. Цар на мълчанието в цялата ситуация се очерта самият патриарх Неофит, за когото проф. Божкова напомни за финансови неуредици в бившата му Русенска епархия. Във връзка с историческите разкритията във Фрог нюз, някои читатели изпратиха поетични творби, посветени на проблемите, осветени от възрастната дама. Във връзка с първия учебен ден и липсата на адекватна просветителска дейност на църквата, както и по повод празника на София, чийто митрополит е Неофит, публикуваме творенията без редакция. Според Божкова именно в Софийска епархия се извършват най-крупните финансови злоупотреби в църквата.
И З М И С Л Е Н Г Е Р О Й
... на Негово Бабино Светейшество.
Не го мъчете повече, моля ви,
некадърен е идея да реализира.
Оставете го да си почива – стига митове,
не знаете ли, че във вредна свързаност пулсира.
Не прави крачка без да получи
в слушалката инструкция накъде да върви.
Наивният народ се скупчва за минута,
ръка да му целува, цвете да му подари.
Познати са ни гласовете в слушалката,
дори един е портиер на друга порта.
Разумните отворили с вяра молитвеник
мечтаят да се освободи от вредната кохорта.
Как ли заспива вечер с липсата на съвест
и какви на цвят са бедните мечти?
С вечната ограбеност на мислите му,
колко ли съдби човешки още ще опропасти?!
Акад. Божка Славкова
В Е Н Е Ц О Т
Д Е В Е Т О С Е П Т Е М В Р И Й С К И Ц В Е Т Я
Септември е! Деветият му ден.
И не е май, ама комай сме в рая.
Ах, този ден сакрален е, рожден,
за Славка Божкова, професорка святая.
Сърцето бие лудо, изтръпвам онемяла,
чета и все едно, че съм на явка.
Да, винаги съм знаела, че на света
две неща вечни са – страна Великая и Славка.
Типична смелост за калена комунистка
на „ти” си с конспирация световна.
Признавам – най-добрата специалистка
нарежда фигурите в комбинация чутовна.
Как завидях на патоса ти, мощна Славке,
ти празник имаш и ликуваш от сърце.
Забъркала си в алхимичните отвари сладки
достойни за светци, но пешки в твоите ръце.
Сега ще взема да разкъсам червената си блуза,
защото се оказа – Желев е и твоя муза.
О, Славке, ненаситна, и в сладостни копнежи
мъж не остави неоплетен в плътските стремежи.
Не бързай ти да духаш на Желев ..... свещичките,
ами разчиствай сметките с ония тричките.
Като врабчета кацнали на агентурен клон
на Танка, Анка, Ханка подари им баритона на Кобзон.
А Желев с Бойко много да не се занася,
че да не вземе сайта „Двери” да я втаса.
Или на колене пред ББ или стой далече,
че зарад него още на заплата си, човече!
Професорке, Москва не вярва на сълзи!
На моите те моля да повярваш, Бойко!
Напред води ни, патриарх стани ни ти
и оправи ни, мат`риал да сме достоен.
А миналото тъмно на Йосифа Американски
с фенера мощен, Славке, давай, освети!
Ще ахнат изненадани от службите шпионски
как селски тарикат преметнал ги на две, на три.
И ако питаш мене, прозорлива Славке,
дедо ти Йосиф да си дреме там, зад океана.
Делата му ги знаем с мащаби са гигантски,
а тук ако си дойде от скука ще се схване.
Чета и страх ме хваща, смела наша Славке,
хвала, че дядо Даниил е надалеч да служи.
Прекръстих се и от отец Мина с вода се плакнах,
но мира не ми дават очите прословути.
И как можа без време да си отиде Натанаил,
признат за колос деен в разколните войни.
Перфектно е владеел прийомите ДеСейски,
заслужил е светец да е и над Синода ни да бди.
Чадата негови Глигорий и Джолан
очакваме да продължат традиция достойно.
Отгоре гледа ги Натанаил, без капка свян,
с надеждата от него да са триж по-злобни.
А двамата монаси са мързеливи, тлъсти,
сумтят, премляскват, вечно все намръщени.
Бакшишо и Джоланчо над масата се кръстят
под нея пачките прибират с късите си пръсти.
Ох, Славке, в главата вкара ми червени таласъми,
доносници, агенти, съмнителни лица.
И колко страшно е, че точно под носа ни
владиците коварни следили са ни дейността.
Но нека се усмихнем, байрак да веем сърмен,
че празник днес е твой и на червената звезда.
Победно кръст й слагаш, но кръста ти е дървен
обезличен ще е след време от красната боя.
И ето стигам до финалните акорди
с очакване отново и скоро да те прочета.
Пиши за Гаврилий, Галактионий, Серафимий
и обещавам, че отчаяно и с глас ще зарева.
О, Желев, музо моя, спри и поклони се
на Славка и сие, че без глава е БПЦ-то.
Благодари й, че тъй вярно ви описа
поуката ще си извадим между редовете.
Проф. Божкова, аз искам най-накрая
със стих на Пушкин да те поздравя:
„Я помню чудное мгновение
передо мной явилась ты ...”
и като призрачно видение навсякъде ме следваш ти.
Тук подпис слагам, Божка Славкова,
академик, но незамесена със Славкина мая.
