Шефът на НИМ Божидар Димитров изпрати до медиите нова своя позиция по отношение на бежанците, които според него не са нищо друго освен икономически емигранти. По думите му произволното третиране на „човешката вълна като бежанска“ ще струва на Европейския съюз милиарди евра. Директорът на Националния исторически музей критикува използването на термина „Велико преселение на народите“ за настоящата ситуация и призовава дори за покръстване на идващите от Близкия изток мюсюлмани.
Димитров посочва, че в Европа няма нито един бежанец, а да се наричат така икономическите емигранти е резултат от невежество или преднамереност, което води до „тежки последици на обществото, държавата, нацията“.
Според него е погрешно да се сравнява днешната криза с преселенията в Европа от миналото. „От определена гледна точка, всички европейци сме били по произход бежанци. Пришълци били и германците (готите) и славяните и българите и дори викингите, основали освен Швеция и Русия и Полша и Англия след 1066 г. Това не е вярно или поне като обяснение на случилото се в ІІІ-VІІ век. Европа, или по-голямата част от нея (по границата Рейн-Дунав), пак е обединена, но в границите на една здрава и солидно изградена държава. А не в тази хлабава федерация, каквато е днес. Римската армия е грозна сила – близо 50 легиона (всеки е от 4500 бойци отлично обучени и още по-добре въоръжени воини). Има и невероятни резерви – бойците се пенсионират на 42 години и поне още 10 години са годни да се бият под знамената при мобилизация“, казва Димитров.
Директорът на НИМ отбелязва още, че варварите, които нападат империята през III век не са били безредни тълпи като днес, а добре организирани племена с въоръжена сила. Освен това първоначално те не искали да се заселват в тези земи, а само да ги плячкосват и да се връщат на север.
Условието, без което впоследствие те не можели да се населят в територии на империята, било да са християни – „една добре разработена система на ненасилствена асимилация – привличане на аристокрацията на „бежанците“ на държавни служби, смесени бракове, обучение в енорийските училища на местния църковен и държавно-административен език ликвидира като отделен етнос преселниците за 20-30 години и те стават англичани, италианци, българи, гали (французи) и т.н.“.
Според Димитров днес нашествениците не се асимилират, а само грабят социалните помощи и живеят в гета по законите на своите „вяра и племе“. Той посочва, че хилядите млади мъже мюсюлмани са опасност, защото дори само един процент от милион да са джихадисти, това би означавало 10 хиляди души.
Директорът на НИМ дава и препоръки към Европа – първо, да „натири“ икономическите емигранти обратно в Турция, откъдето са дошли, а след това да им помогне там. След това идва и съветът на Димитров за покръстване на мюсюлманите, за да не се окаже някой ден „Сан Пиетро“ във Ватикана обградена от минарета. Димитров прави аналогия дори с мюсюлманите-уахабити в Пазарджик, станали протестанти, и с циганите в Гърмен, които си имат пастор. Но все пак уточнява – всичко трябва да е мирно, „со кротце, со благо, без „кютек“.
