Смъртната писъда на сина на Муамар Кадафи-Сейф ал- Ислам е от преди около два месеца. Става дума за решение на първа инстанция на либийския съд в Триполи. Това обясни пред Фрог нюз д-р Здравко Георгиев.
Знаем, че той се намира на една друга територия в един друг град и доколкото съм информиран от мои източници, за да се стигне до изпълнение на смъртното наказание, то трябва да се потвърди от всички инстанции. Новината от вчера за изпълнение на смъртната присъда е от тези, които държат Сейф ал-Ислам, а не от официалните власти в Либия. Почти съм сигурен, че тя нама да бъде изпълнена. Тези хора, които държат сина на Кадафи отдавна искат да участват във властт и по този начин те умишлено го държат като заложник. Както ние едно време бяхме заложници, така и сега той е заложник. Убеден съм, че официалните власти ще изпълнят всички процедури, за да „докажат” на света колко са честни и колко е независим техният съд. Всичко това е само вдигане на пушилка.
На въпрос вярно ли е, че Либия е била преграда за бежанци към Европа, той обясни: О, да. Знам, че по време на ембаргото те правеха всичко възможно в тази посока. Сключваха договори с Франция за обезпечаване на надеждна бреговата охрана и изграждане на защитни съоръжения. Страната наистина беше бариера. Лежал съм с трафиканти на хора. Бил съм една килия с тях. Тогава обаче бяха малко. Превозваха хората с лодки през Сицилия.
Бягащите бяха основно суданци, нигерийци. Много е трудно да прецени дали става дума за икономически бежанци. Либийци нямаше, повечето бяха от Централна Африка. Там съществуват войни в Судан, Нигерия, но хората тънат в мизерия и беднота поради управлението. Причините за бягство са смесени. Те са едновременно политически и икономически. Много е трудно да се определи кой какъв е. В Сирия нещата са много ясни. Там бушува жестока война. Хората бягат не от добро. Те икономически не са живели зле там. Трафикантите на хора се наказваха, но не толкова жестоко като тези, които пренасяха дрога.
Запитан дали съзира опасност от настоящата бежанска вълна, тоя призна: Не съм специалист, но все пак е притеснително, че идват толкова хора. Те са с друга религия, мислят по-различно от нас. Две годни помагам на тези хора чрез една фондация. Става дума за семейства , които бягат с малките си деца. До вчера са имали работа, жилища, офиси. Познавам лекари, прависти, учители и изведнъж остават на улицата. Ние трябва да им помагаме. Като лекар съм лекувал всеки месец средно по стотина бежанци. Бяха настанени в два хотела в Банкя и в Нареченски бани.
Здравко Георгиев каза, че отдавна е превъзмогнал спомените от Либийския затвор.
Водим прекрасен живот със съпругата ми. Не се връщаме към миналото, гледаме напред, а не назад, заключи той.
