На прага на общинските избори, в началото на новия политически сезон, българският парламент даде пореден сигнал на всички кандидати за ключови постове в местната власт – не се притеснявайте! В 43-то Народно събрание няма мнозинство за антикорупционен закон и съдебна реформа, така че вашите интереси в начина на упражняване на властта на общинско ниво ще бъдат запазени!
Всичко ще бъде така, както е било до сега – изберете си старите корумпирани кримки, а после ще мислим… Както се казва: „Куче влачи, диря няма!“
От медиите научихме, че 14 посланици от страни-членки на ЕС, заедно с посланиците на Норвегия и Швейцария са излезли с общо становище против отхвърлянето на антикорупционния закон. Какво значение могат да имат критиките на някакви си 16 висши европейски дипломати пред „отговорната държавническа“ позиция на 11-те самозабравили се депутати от АБВ или 18-те накокошинени представители на т. нар. „Патриотичен фронт“, които рекетират и изнудват управляващото мнозинство във всеки момент, когато си поискат. При тези абсурдни коалиционни партньори, плановете и надеждите на ГЕРБ и реформаторите да осигурят стабилността в държавата, да модерират политическите процеси и да проведат очакваните ключови реформи в страната (особено в съдебната система и борбата с корупцията) изглеждат меко казано сюрреалистични.
Ако има някой наистина да съжалява за цирковете, които се разиграват в българския парламент, това (би трябвало да) е Реформаторският блок. Въпреки че програмните им предложения за реформи и разбиване на статуквото имат широка обществена подкрепа, а кадрите им на всички нива на управлението се ползват със сериозен вътрешен и международен авторитет, четворната коалиция се оказва жесток капан за бъдещето на реформаторите като модерен десен европейски политически проект. На пръв поглед прави чест на премиера, който при втория си мандат (се опитва да) промени коренно стила си на управление, като избягва конфликтите, търси широки мнозинства и общи становища дори с опозицията. Но когато постигнатата стабилност води единствено до укрепване на статуквото и обединение около „нищото“, вместо около реформите, „въпросителните“ са много повече от „удивителните“.
На този фон е просто невероятна лекотата, с която реформаторите за пореден път се съгласиха с обещанието на премиера да убеди коалиционните партньори в нуждата от подобен антикорупционен закон, който щял да бъде внесен и гласуван от НС през декември. Както заяви Меглена Кунева след заседанието на коалиционния съвет за развитие: „Зад такъв законопроект трябва да стои цялото мнозинство, което подкрепя работата на правителството, това е тема, по която не можем да имаме различия. След разговора ми с министър-председателя Бойко Борисов нямам съмнение, че законопроектът ще бъде силен“. Може би г-жа Кунева наистина не се съмнява в победата на „доброто“ над „злото“, особено около Коледа, но в голямото си мнозинство избирателите и симпатизантите на Реформаторския блок отдавна не вярват на подобни обещания. Те просто не приемат и не прощават участието на реформаторите в тази унизителна от всяка гледна точка коалиция с АБВ и Патриотичния фронт.
Очевидно в тази предизборна ситуация ГЕРБ и Реформаторският блок правят всичко възможно да запазят стабилността на централната власт на всяка цена. Те приемат априори, че избирателите ще ги подкрепят, защото управляват държавата и защото Бойко Борисов е популярен „народен човек“ и може да се разбере с всички. Но така ли е в действителност? Предстои да разберем. Все пак, живеем в 21 век, в трудни и деликатни за обединена Европа времена и не само политиците, но и избирателите имат своя изборна стратегия и тактика. Особено в областните центрове с големи социални, професионални и академични общности, както и в районите със смесено население.
Дори и тези хора, които на са членове или симпатизанти на определена партия, си имат своя ценностна ориентация и очаквания по местоживеене, по семеен, родов, професионален, етнокултурен или религиозен признак и никога не трябва да бъдат подценявани. Крайно време е да се премахнат наслоенията в обществото, че става дума за безименни електорални единици, чийто вот може да бъде лесно спечелен от политици, които не слизат от телевизионния екран или контролиран от лидери със сенчест бизнес, за които поне на тези избори няма заплаха от антикорупционен закон.
За да не бъдем крайни песимисти, нека обърнем внимание и на нещо положително, което се случи през последните дни. Това е дългоочакваното решение на Реформаторския блок да се яви с единна регистрация на първите си местни избори в своята история. Изключително важна и обнадеждаваща политическа стъпка към постигането на единен политически субект. Оттук нататък изборите придобиват за реформаторите качествено ново политическо значение. Кампанията ще бъде не само посветена на общинската политика и на избора на реформаторски кметове и общински съветници. Тя ще бъде много важен полеви тест за „издръжливост“ на единството на блока в реална политическа среда, а не само в коридорите на властта. А когато става дума за политическо доверие, единната регистрация изисква и единно политическо становище за реалните проблеми в управляващото парламентарно мнозинство.
Каквито и грешки, компромиси и разминавания да допускат реформаторите във все още далеч незавършения процес на консолидация, те са „белите лястовици“ в сегашната парламентарна конфигурация. Те и никой друг. Очакванията към тях не само са наистина огромни, те са изпълнени със симпатия. Ако има нещо наистина достойно, то във вътрешната политика това е тяхната модерна програма за ключови реформи, а във външната – недвусмислената им и категорична европейска и евроатлантическа позиция. И точно тази модерна политическа сила (е принудена да) се коалира с националистическия и антиевропейски „Патриотичен фронт“. Пълен абсурд. Понякога политиката е наистина много жестока.
И като похлупак, към тази коалиция се добавя не някой друг, а АБВ, „историческият“ проект на Първанов, вдъхновен от специално активираното за целта руско лоби в България. Ако някой си прави илюзии, че това е „новото европейско лице“ на българската левица, дълбоко се лъже. Напротив, едва ли има такива наивници, които да са забравили, че точно по времето на Първанов като президент и на Калфин като външен министър беше постигнат „световен“ рекорд по броя на кариерните дипломати, едновременно съветски възпитаници и бивши сътрудници на ДС, които са на стратегически дипломатически постове и работят в президентската администрация. Нима бе случайно, че точно в листите на Патриотичния фронт (официално съставен от НФСБ и ВМРО, а неофициално от още 12 партийки и организацийки) имаше 12, а на АБВ – 11 кандидати за народни представители, сътрудници и доносници на ДС?
Колкото повече наближават датите на общинските избори през есента и на президентските през 2016 г., толкова повече ще нараства хиперактивността на Георги Първанов и Валери Симеонов и на дирижираните от тях политически и икономически кръгове. След международната му изолация като президент, особено през втория му президентски мандат, „агент Гоце“ е отново в „голямата“ игра. А до кога двамата с Валери Симеонов ще участват в раздаването на картите, зависи само от Бойко Борисов. И от Реформаторския блок, разбира се! Стабилността на управлението е много важен фактор в политиката, особено днес. Но не и ако е за сметка на реформите и политическия морал. Когато се стигне до там, единственото лекарство са предсрочните парламентарни избори.
Аспарух Панов
panov-blog.com
